"Там ти е грешката, ако беше слушал какво ти пее радиото нямаше да изпадаш в това конфузно положение да ми пробутваш ези тура и ако мине номера мине. Не мисля, че си толкова глупав да не можеш да отличиш, че ези тура има само две възможни положения и всяко сравнение е жалък кьорфишек. "

Не знам какви сметки имаш с ези-турата, примерът беше просто илюстративен, че не се случват никакви изчерпвания на лимити и т.н. Няма значение две или повече състоянияя има, въпросът е принципен. Но като не си разбрал това, как да ти помогна?


"Да ти дам пример та да могат и другите да разберат: пущаме 20 електрона (английски, останали след брекзита по някаква причина в Европа ) и 17-те попадат във втория не централен максимум а трите някъде другаде. Такова разпределение е напълно възможно и според вКМ на основа неопределеността и случайното разпределение. Да не би вКМ да може да пресметне къде попада всеки пореден електрон (пущани периодично през 1 минута)? Нищо не пресмята ама вудо специалистите лъжат раята с евтини представи (смятай и не питай.), че вКМ предсказвала, пресмятала, да ама на куково лято."

Този ти пример демонстрира, че ти си си въобразил че нещо трябвало да се предсказква от КМ, и си недоволен като малко дете, че тя не го предсказва. Кой те е излъгал, че КМ трябва да предсказва мястото, където ще попадне електрона? Мислех че си по-сериозен, след като ръпаш да дискутираш...


"попадение върху всеки от множеството максимуми на дифракционната картина. Дори и разпределението на фотоните (електроните) върху даден максимум имат строго подреждане като интензитет (разпределение по Х и У, при кръгла аперетура) и т.н. "

Строгото подреждане се наблюдава само при усредняване за много частици. При ези-тура е абсолютно същото. Малко абстрактно мислене да проявиш?

Забележи, фотоните не попадат само на максимумите, те попадат и на минимумите, и между максимумите и минимумите, без ограничения. Наречи конкретното място, в което фотонът може да попадне, "състояние" Ще имаш безброй много състояния, всяко с определена вероятност фотонът да се окаже в него. Сега да се върнем към най-простата ситуация на подобен процес - хвърлянето на ези-тура, процес при който имаме само две състояния, и който по нищо друго не се отличава от попадането на фотона някъде. Това е опростяваща абстракция, която ти позволява да извлечеш свойства на даден процес, без да се отввличаш от шумовете. И ми покажи на процеса ези-тура, къде се достигат някакви лимити и нужда ези-то да си комуникира с тура-то, за да падне следващият път нещо което да коригира тези лимити?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите