Е, не съм тръгнал след твоя.
Там ти е грешката, ако беше слушал какво ти пее радиото нямаше да изпадаш в това конфузно положение да ми пробутваш ези тура и ако мине номера мине. Не мисля, че си толкова глупав да не можеш да отличиш, че ези тура има само две възможни положения и всяко сравнение е жалък кьорфишек. Докато при разпределението на интензитета имаш вероятностно (случайно, то в природата няма случайни неща но да не задълбаваме сега) попадение върху всеки от множеството максимуми на дифракционната картина. Дори и разпределението на фотоните (електроните) върху даден максимум имат строго подреждане като интензитет (разпределение по Х и У, при кръгла аперетура) и т.н.
Т.е. неопределеността като основа за която вКМ бабува се нарушава дори и от попадението на един фотон върху екрана.
Да ти дам пример та да могат и другите да разберат: пущаме 20 електрона (английски, останали след брекзита по някаква причина в Европа ) и 17-те попадат във втория не централен максимум а трите някъде другаде. Такова разпределение е напълно възможно и според вКМ на основа неопределеността и случайното разпределение. Да не би вКМ да може да пресметне къде попада всеки пореден електрон (пущани периодично през 1 минута)? Нищо не пресмята ама вудо специалистите лъжат раята с евтини представи (смятай и не питай.), че вКМ предсказвала, пресмятала, да ама на куково лято. Но след като върху втория не централен максимум са попаднали 17-те електрона (при зададена конкретна бройка за целия експеримент, виж стария пост 17, 47, 1000 и т.н. ) то повече електрони там не могат да попаднат, лимита за попадения е изчерпен.
И неопределеността, основата на вКМ се нарушава, т.е. всеки следваш пореден електрон след 20-тия никога няма да попадне върху втория не централен максимум. Т.е. имаме определеност (казано накратко и наобщо) за всички електрони след 20-тия да не попадат върху втория не централен максимум.
(И няма значение дали електроните са английски или не, те са неотличими. Но имаме информация на всяко конкретно попадение като можем и снимка да правим дори. Както и задължително разпределение по интензитет за крайната картина при конкретна постановка и т.н.)
И не ми изпадай в истерично положение терминологична представа колкото да кажеш нещо, лимита си е лимит, щом в даден максимум попаднат определеното количество фотони то повече не могат да попаднат щото вече това няма да е дифракционна картина а нещо друго.
Ама тя вКМ и неопределеността си се дъни и ако се разглежда пътя на два светлини снопа и когато за единия сме променили честотата – енергията, така наречената пълзяща интерференчна картина. Забрави ли, че и това ти набиваш в канчето, а и в оная книга самите вудо специалисти определят крайния резултат който уж ставал като със магия понеже нямат качествено и количествено обяснение та ми преписваш въвеждането на магични термини на мен.
Бях ти писал тогава, че ще покажа всичките глупости на вКМ в книга и не съм се отказал де, само съм я отместил във времето а и за сега е отместена във времето но като попревършим някои работи ще и дойде реда. И ще я скубем вКМ перо по перо , перушина ще хвърчи докато остане гола като великденска пуйка и ми е много ама много мъчно и за тебе и за твоите вудо специалисти, ахъ.
|