Според Дьо Бройл свободно движещ се електрон има плоска безкрайна вълна перпендикулярна на движението със съответната честота.
Не е така, Дьо Бройл (през 1975, ако не греша) казва, че не приема тази трактовка мистично разлят електрон и т.н. а е имал в предвид така наречената пилотна вълна.


Обаче, колко е дълга тая вълна по посока на движението? Досега не съм срещал отговор. Може да е вълнов пакет. Може да е размит вълнов пакет? Не е ясно.
Вероятнвостната интерпретация позволява с еднаква вероятност електронът да е тук или на произволно разстояние по безкрайната плоскост.
И когато трябва да се локализира някъде, баба Яга го транспортира до нужното место с бързоходната си метла (с това бъзикам гери и свестен отговор не съм получавал), гледам и теб те пързаля с хлъзготии.

Но проблема е много по сериозен. Примерно имаме насочен сноп електрони към кристал даваш съответната дифракционна картина съгласно вКМ (казвам картина- рисувана щото качествена снимка рядко ще намериш). (А обяснението на такава картина лесно може да се обясни с влиянието на кулоновите сили помежду прелитащия електрон(и) и електрон(и) от атомите на кристала) и формулата на Ръдърфорд. )

Но същото щяло да се получи и ако пущаме електроните поединично (примерно през 1 минута ), т.е. дифракционна картина съгласно вКМ. И всеки електрон вземаме от различни места примерно от Каспичан, от Румъния, Гърция или от космоса така, че и дума да не може да се каже за някакво си сплитане. И цъфва големия проблем на така наречената вероятностна интерпретация.
Щото съгласно вКМ и вероятнвостната интерпретация, то всеки електрон се локализира когато попадне върху екрана, т.е. имаме реалното попадение на всеки от електроните.
1. Примерно този от Каспичан попада в централния максимум.
2. А този от Румъния също може да попадне в централния максимум.
3. И от Гърция също може да попадне в централния максимум. Щото попаденията от империчен опит имат такива закономерности в централния максимум попадат повечето електрони (както е и при фотоните) а и вКМ копира тези закономерности само, че им придава вудо привкус.
Но в крайна сметка след като лимита на попадения в централния максимун се изпълни (подбрах този вариант за по лесното достигане на същността), то вече следващия електрон задължително трябва да попадне в някои от НЕцентралните максимум.
И основното: Имаме ограничения на всеки следваш електрон в неговото реално попадение върху екрана, т.е. вероятностната интерпретация трябва да търпи някаква промяна със всяко попадение на електрон върху екрана. Или казано електрона от Каспичан има най голяма свобода по вероятностния модел на вКМ , а този от Румъния,Гърция и т.н. са все по ощетени и т.н.
Да не говорим, че някой трябва да сгледи попаденията на всичките поредно попадащи електрони и да съобщава, (заповядва) на новодостигащи до екрана за вече изпълнен лимит
Или казано накратко няма такава промяна на вероятнвостната интерпретация и всичкото е тинтири минтири глупости на търкалета и узаконяване на дявола и т.н. , че ми омръзна да пиша.