Така си мислиш, защото не си чел научни книги по психология.
Не казвам, че крайният резултат е много смислен и полезен, но все пак методите на изследване се подчиняват на научния подход. Т.е. правят се контролирани експерименти и на тяхна основа се правят някакви изводи.
Ако не друго, поне се ползват научни методи за изследване, и издържа теста за фалсифицируемост.
Експериментите са еднофакторен, многофакторен, т.е. това са си функции с една и повече променливи. Резултатите се интерпретират с помощта на статистически методи, разпределения, работи се с теория на вероятностите. По същия начин както когато се работи със случайни величини - примерно сигнали.

Не съм убеден, че тези методи, които се ползват са правилните методи за изследване на нещо, което продължава да си е загадка.
Защото след като не знаем как работи мозъка и съзнанието, мисленето и т.н. е възможно изобщо това да не е правилния подход. Просто ние друго не знаем, и разполагайки с готови разработени научни методи на изследване, ги прилагаме механично и там, където не са подходящи.

В психоанализата има полезни елементи, ако и да не минава теста за фалсифицируемост. Т.е. може би като интуитивен подход в някаква степен се приближава до нещо вярно. Но там нещата са доста подобни на философията - повече приказки, по-малко доказателства. Понятия, изцяло теоретични, недоказуеми, неподдаващи се на изследване с математически апарат.