"Първо в случая, отправната система покрай бамбука не описва нищо от целия останал свят, защото в рамките на мисления опит няма останал свят - има само едно стръкче бамбук и нищо друго във Вселената."

Колкото има, толкова. Една отправна система описва целият свят, бил той сведен до стрък бамбук. както казах, "земята" в моят пример може да преименувате както искате, "феерче" ако ви е угодно, това не отменя отправната система. И в задачата удобно се намърдват две такива системи, една свързана с фенерчето, и една - с количката. Ако щете и с влака, отправните системи нямат ограничение по количество.


"Парадоксът на Зенон, пренесен тук е в това, че във всеки безкрайно малък момент източникът на светлина и влакчето с огледалото се намират тук и там и заемат точно определено място в пространството равно на обема им."

Ами то за това и се стига до парадокс. Хем имаме движение, хем когато ни е удобно го изключваме. За последвалата след Зенон класическа физика описанието е удобно - в даден момент описваме тяло на дадено място. Но това не снема парадоксът, и само показва че този подход, колкото и да е удобен понякога, не е верен.


"...Тогава движението на земята като отправна система се отразява еднакво върху източника на светлина (неподвижен в рамките на опита) и върху влакчето. "

Движението на земята не участва (поне при тази форма на казуса) в задачата, и не се отразява на крайният резултат, и няма смисъл да се задълбочаваме повече. Затова и предложих, като не ви харесва "земя", да го кръстите по друг начин. Отправна система ще си имаме, което няма да промени същността и резултата.


"Ако земята се движи със скорост "х" по посока на движението на влакчето, то и източникът на светлина ще се движи в същата посока със скорост "х".
Или - от източника на светлина вадим "х" (скоростта на земята) от скоростта на светлината или c=c-x. Тогава върху огледалота на влакчето скоростта на светлината ще постъпва със скорост c=c-x. Но тъй като влакчето се движи и от земята с допълнителна скорост х, то отразената светлина ще е c=c-x+х или "с" ще е обичайната позната скорост на светлината 300000 км/сек. "

В коя отправна система ще са верни тези сметки? Нас винаги ни интересува скоростта на светлината там, където я измерваме. Неподвижно с огледалото, имаме подвижен източник, и ние ще измерим скорост на светлината, да приемем както сам писахте, c-v. В система неподвижна с източника, ще измерим скорост c, както е по условие както го давате. Ясно се вижда, че скоростта на светлината зависи от скоростта на източника. Което противоречи на началното ви твърдение.


Друг въпрос е, дали величината c-v отговаря на истината. Разгледайте един краен случай (чисто хипотетичен, но поучителен). Огледалото върви към източника. Светлината има скорост 0 - един неподвижен фотон висящ в пространството (хипотетично казах), т.е. c=0. За огледалото тази светлина се движи срещу него със скорост v, и след сблъсъка ще се отрази в обратна посока (към източника) със същата скорост). В отправната система на източника, тази светлина преди сблъсъка е имала скорост 0, след сблъсъка тя ще тръгне към източника, и то със скорост 2*v. Поуката от този хипотетичен пример е, че отразената от подвижно огледало светлина в класическата физика трябва да си промени скоростта спрямо източника. Затова и твърдението c-v по-горе, от което след отражение получавате пак c, не е коректно.

И с корекцията, следваща от това съображение (c-2*v), и от вашите сметки (c-v), следва, че скоростта на светлината ще зависи от скоростта на източника.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!