" Вие подсъзнателно избирате една част от бамбука за отправна система, спрямо която определяте промените в другите части. Няма външни/вътрешни отправни системи, те не се делят на този принцип. Отправната система покрай бамбука ви описва и целият останал свят, така както всяка друга отправна система. Просто сте избрали началото и свързано с определена точка на бамбука, нарочена за "неподвижна". Това с нищо не я прави по-вътрешна от всяка друга отправна система. Прави я само по-удобна, защото ще определите резултата с по-малко сметки и мерене. "

Първо в случая, отправната система покрай бамбука не описва нищо от целия останал свят, защото в рамките на мисления опит няма останал свят - има само едно стръкче бамбук и нищо друго във Вселената. Избраната отправна система в него е напълно достатъчна за да определи размера, растежа и скоростта на растежа на бамбука. Останалият свят не съществува в този пример.... Ето защо изборът на отправна система - фенерчето е достатъчен за мисления пример с фенерчето и влакчето, като изключим целия останал свят.

Второ "Ако е така, то те са неподвижни винаги. За безкрайно малък момент може да разглеждате безкрайно малка промяна в разстоянията между тях, но не са неподвижни." Парадоксът на Зенон, пренесен тук е в това, че във всеки безкрайно малък момент източникът на светлина и влакчето с огледалото се намират тук и там и заемат точно определено място в пространството равно на обема им. Те не могат да заемат място по-голямо или по-малко от обема им в пространството или да са на две места в пространството.. Във всеки такъв момент те са неподвижни. И въпреки това на практика се движат. Логически можем да допуснем че във всеки момент те са неподвижни едно спрямо друго.

Трето, сега за земята като отправна система. Ако предположим че не можем да се отървем от "външната" отправна система за източника на светлина (въпреки че смятам че можем). Тогава движението на земята като отправна система се отразява еднакво върху източника на светлина (неподвижен в рамките на опита) и върху влакчето.
Ако земята се движи със скорост "х" по посока на движението на влакчето, то и източникът на светлина ще се движи в същата посока със скорост "х".
Или - от източника на светлина вадим "х" (скоростта на земята) от скоростта на светлината или c=c-x. Тогава върху огледалота на влакчето скоростта на светлината ще постъпва със скорост c=c-x. Но тъй като влакчето се движи и от земята с допълнителна скорост х, то отразената светлина ще е c=c-x+х или "с" ще е обичайната позната скорост на светлината 300000 км/сек.

Трето, не съм предполагал, че отправната система в примера с влакчето ще предизвика такива възражения. Е, за тия възражения - благодарности !