Ако обаче имаш отделни фурие-холограми на всяко от лицата, може да усложниш оптическата установка така, че поставяйки фурие-холограмата на даден човек на пътя на светлината по подходящ начин, да получиш светло петно само в тази част на проектираната фотография където се намира съответното лице, всичко останало ще бъде тъмно. Ако става думи примерно за текст, като поставиш фурие-холограма на дадена буква или дума, само там където тя се среща в текста ще се появят светли петна. При това напълно едновременно, което е смисълът на паралелната обработка - всички точки от изображениеето се обработват в един и същи момент.
Така е, въпросът е, че за да създадеш фурие-холограмта на даден човек изисква алгоритмични усилия. Т.е. тя не е даденост. Т.е. алгоритъмът се превръща в изцяло паралелен само след като переди това е извършена работа, за да може да работи. Това е почти като крайния пример с плаката с написано "42" - аз мога да твърдя, че това е изцяло паралелна машина, събираща 40 + 2, но всеки един може да ми опонира, че "машината" просто показва предварително заложен резултат, който не е продукт на извършена работа, а е предопределен, т.е. не отговаря на дефиницията за алгоритъм.
Да не говорим, че детектирането на резултата от фурие-холограмата може да придобие смисъл само след още една последваща алгоритмична стъка ("има петно" - "няма петно" например).
Не съм твърдял, че детектирането не може да е паралелно, а само, че трансформацията на една информация в друга винаги изисква време, т.е. няма как да е дефинитивно паралелна.
|