Ами паметта на водата е пряко свързана с хомеопатията. Идеята е, че хомеопатията разчита, че вещества които разболяват, в малки дози могат да лекуват. И за малките дози се разчита на паметта на водата - според хомеопатията тя "помни" последното разтваряно в нея вещество. Затова и разреждането може да е гигантсо, защото се разчита само на паметта на водата, която е запомнила лекуващата субстанция. Даже колкото е по-голямо разреждането толкова е по-чиста ситуацията и по силен бил ефекта, защото самото вещество го няма, а то е разболяващото, а лекува само запомнилата го вода. За осцилококцинум бяха извадили данни от производствения процес, 200 пъти повтарят разреждане на една проба 1 към 100, и специални процедури с тръскания :) как да се активират новите 99 части вода за да и се предаде паметта. Демек 0.01 на степен 200 е концентрацията на лекуващото вещество, което е много под молекула лечебна субстанция във всички земни океани накуп. На тази памет разчита чистата хомеопатия, а там, където има останала субстанция, си клони към форма на билколечение вече.
Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!
|