Това, което го пишеш, хич не е така. За шейсетина години човечеството направи доста - достигна до много планети и спътници в Слънчевата система, два апарата дори я напуснаха, бяха създадени наистина революционни инструменти за изследване на космоса.
Околоземното пространство се превръща в една зона за обичайна човшка дейност, скоро тази зона ще стигне до Луната, а малко след това и до Марс. Близкият космос е вече достъпен за часттни предприемачи, което неизбежно ще доведе до бум на технологиите и тяхното поевтиняване.
Много страни, в т.ч. и тези от ЕС, отделят сериозни средства за наука, при това стабилно. Независимо дали са пред разпад или не, което е спорно - науката се защитава, а това е особено вярно в ЕС, където има научни проекти, които не са по силите на нито една страна поотделно. Ако си следил по-задълбочено събитията около Брекзит сигурно си се сблъсквал със сериозните притеснения на учените им, защото в областта на науката ЕС наистина няма сериозна алтернатива за отделните страни.
На фона на този истински бум на навлизането в космоса някак си се вторачил в много дребни въпроси - кой произвеждал двигателите, кой произвеждал компютрите, кой произвеждал това или онова. За прословутите двигатели РД-180 е ясно - имат вероятно най-добро съотношение цена-качество в момента, но не виждам как от факта, че този двигател е руски по някакъв начин следва, че нищо друго не се прави и не се работи? Но дори и там се работи - в играта вече сериозно се включват Китай и Индия, а по-важното е, че както сам си отбелязал, вече малки частни компании успешно се налагат в тази дейност. Сам разбираш, че да сравняваш ракетостроенето на СССР с Мъск говори само по себе си много добре за Мъск, който е в тоя бизнес от петнайсетина години и е човек, а не държава. Двигатели има и ще има - едни ще са по-добри, други по-лоши, едни ще са по-евтини, други по-скъпи - никой не е спрял да работи по въпроса. И, разбира се, тези с най-ниска цена и добро качество ще се търсят повече от другите - то при всички стоки е така - и при автомобилите, и при телефоните, и при телевизорите, и при хладилниците, и при самолетите, и при всички други неща, дори и при които най-евтините и качествени образци не са "сделани".
Та опознаването и усвояването на космоса е сравнимо по темпове само с развитието на електрониката и IT технологиите - почти в никоя друга област няма такъв видим огромен прогрес за две-три поколения. Да не говорим, че т.н. практическа стойност често не се състои в пряката консумация на нещо, а в усилията, необходими за неговото постигане. Т.е. погледа ни към звезди на няколко светлинни години със сигурност няма да стартира, а още по-малко ще завърши, утре, но работата по него вероятно ще доведе до стотици технологии с директно практическо приложение и значителна стойност за хората. Сега се сещам, че компютърните чипове, които буквално вече се използват от почти всички за почти всичко, са технология от проекта Аполо, като дори само от този проект са ни останали поне още десетина технологии с не по-малко значение.
|