Физическите закони работят без наблюдатели в тях. Те показват, ако наблюдаваш, какви съотношения ще получиш от взаимодействието. Може да не наблюдаваш някое взаимодействие, а резултат от много такива, ако си установил верни закони, ще получиш резултата от многото взаимодействия как съвпада с предсказаното, което говори за наличие на междинни, ненаблюдавани ваимодействия. Прост пример само, съвсем класически. В квантовата механика малко се замъглява и усложнява картината от статистиката, но принципът е същият.

Наблюдателите сме установили едни базови свойства на материята, а те са, че тя съществува взаимодействайки. Опитът сочи, че това качество не зависи дали се наблюдава или не процеса на взаимодействие. Нюанси има в детайлите на това взаимодействие, дали ще го описваме с класическа или квантова механика, дали резултатът ще е някакво конкретно или някаква суперпозиция от различни състояния. Физическите закони ни дават възможност когато поискаме, да определим какво е състоянието, и тази предсказателна сила на физиката е добре потвърдена експериментално. Тоест това потвърждение ни дава основание да считаме, че за взаимодействието не е нужен задължителен наблюдател - в който и момент да се включи той да наблюдава, само ще зарегистрира купът вече станали и без негово знание взаимодействия, водещи до предсказаното от намерените закони.

И ако се пръкнат някакви факти, които да опровергават тези изградени от опита абстракции, тогава може да го мислим. Тоест потенциално нарушение на досега установените закони трябва да сочи някаква задължителност на наблюдатели. Но за сега нямаме основание да стигаме до такъв извод.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!