То е лесно да се напише правило "един човек - един ник", ама е трудно да се дефинира разумно. Едно време беше по-лесно, но към момента микса е такъв, че е почти невъзможно. И проблемите са няколко:

1. Какво е "човек"? Дори бегъл поглед, дори върху един форум, може да остави някой с убеждението, че има никове, зад които седят същества с мисловния капацитет на хлебарки. И то е виждано не веднъж и не и от един пишещ.
2. Какво е "един"? Например индивид с ярко изразено биполярно разстройство "един" ли е? Трябва ли да пише с един ник или пък да използва няколко в зависимост от текущото си състояние?
3. Кой определя кой е "човек" и кой е "един"? Отново кратък анализ показва, че най-отчаващите, във всяко отношение, случаи са именно най-претенциозни към собствената си значимост и са най-непоколебими в собствената си оценка. Това, предполагам, може лесно да бъде потвърдено от всеки модератор/администатор.

Мисълта ми е, че ако се опиташ да се водиш по формални правила, но предварително пречупени през собствените ти асимилации, то е лесно да достигаш до всякакви изводи, които са угодни на стремежа ти към психическо равновесие, но не са твърде съгласувани с това, което мнозинството е приело да нарича "реалност".

Но не се притеснявай, аз мисля, че има хора, които те разбират. След като беше така назидателно отхвърлен от обекта на твоите желания - Кали - сега е нормално психиката ти да търси компенсаторни механизми и да я виждаш навсякъде и във всеки, който ти обърне внимание. Логиката на твоето подсъзнание е доста тривиална, впрочем - ти си бил отхвърлен от един псевдоним, но ако един човек може да използва повече от един псевдоним, то това може би означава, че ти не си бил отхвърлен поради някакви специфични твои недостатъци, а по силата на независещи от обекта на желанията ти обстоятелства. И във всеки един псевдоним, в който не виждаш категорично отхвърляне, ти виждаш Кали, която просто използва повече от един прякор, за да ти обърне в клуб физика вниманието, което не е могла да покаже на друго място.

Въобще подсъзнанието превръща почти всяка нелепа ситуация в неограничена възможност за затвърждаване на собствените високи самооценки. Лошото е, че често кореспонденцията с действителността е твърде неразбираема, а това прави материализирането на илюзиите изключително недостоверно за случване събитие.