Ами точно това лесно може да си го представиш. Вземи си две двумерни координатни системи. По едната ос да е времето, по другата - пространството, за простота само едната му ос Х. Ама вземи двете системи така, че осите им за времето да не са успоредни, а да сключват ъгъл.

Сега си вземи една отсечка. Двете и крайни точки ще са точки в 4-мерното пространство, в нашият пример илюстрирано като двумерно. И сега се вгледай по проекцията на тази отсечка по времевата ос на всяка от избраните координатни системи. Проекцията на тази 4-мерна отсечка по времевата ос е изнтервалът време между двете събития, които я формират, двете крайни точки. Забелязваш ли, че тази проекция е различна във всяка отправна система? А двете събития са едни и същи. Е това е номерът с различният интервал време във всяка отправна система, същият чалъм обяснява и различната пространствена дължина, проекцията по другата ос. Всъщност това лежи в основата на разбиването на пространство-времето на пространство и време, чрез изборът на отправна система. В основата е кръстосването на двете системи, а в геометрията на Минковски ъгълът между осите им се определя от относителната им скорост. Демек всичко си идва от геометрията на Минковски, която отдавна захвърли :)

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!