"Ти май си въобразяваш, че компютъра е по средата? Компютъра е до всеки от така разглежданите Н-1 и Н-2 и изпълнява предварително проиграна програма. "

Ами що не обясниш тогава че имаме не един, а три разлчни компютъра? И как се съвместяват различните им избори тогава? Виждаш ли, не си изказал някакво смислено условие в началото, ама опитваш се да го променяш в движение, и за това се получава какафония.

Опитай смислено да формулираш някаква теза, какъв е проблема в тая теза, и тогава искай някой да решава нещо. А така както до сега, не става.


"Ама аз не съм го писал да те впечатлявам, а да покажа ,че СТО не може да предсказва за случая."

Ами не показваш, това е проблемът. Ако показваше, щеше да ме впечатлиш. Схвана ли? Повечко труд трябва, за да покажеш това което искаш, по начина по който сега подхождаш не се получава. Трябва яснота: какво е условието, какви са подробностите, как се получава следствието за което пледираш. А досега - само хаос на парцали - ама един компютър, ама не бил един, ама изведнъж СТО не можела да отговори (на какво бе джанъм?)... От конкретната постановка не се разбира какви следствия СТО не можела да отговори - разбира се, че ти много искаш да получиш нещо, ама не ти се получава.

Пробвай с по-последователно изложение.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!