Да де, ама както Зейфод спомена, за да се "появи" хоризонт в някакъв "момент" (за някой външен наблюдател), то "вътре" вече трябва да е имало някаква материя (според същия наблюдател). Т.е. самия хоризонт на събитията, ако приемем че съществува, означава и че съществува сингурлярност.

Второто нещо, с което не съм съгласен е твърдението ти, че " от гледна точка на някоя молекула от това тяло" процесът ще трае безкрайно - според това, което съм чел, от гледна точка на тялото, което "пада", и молекулите му, разбира се, с времето всичко е наред - т.е. то си минава хоризонта съвсем "нормално". От гледна точка на наблюдател извън хоризонта може и да мине безкрайно много време, но това е без значение за обяснението на процеса, ако приемем, че той съществува.

И съвсем не на последно място са разсъжденията на Гери под твоя пост.

На ме ми се струва, че ако има ЧД, то трябва да има и (поне временна) загуба на информация за всеки наблюдател извън ЧД.