"Никоя теория не допуска идеално твърдо тяло, но всички експерименти се правят с реално твърди тела и никой не се съмнява в тяхната достоверност като се отчита минималната грешка която е пренебрежимо малка от това , че се използват реални твърди тела. Ахъ. "

Проблемът е, че в СТО по принцип не са допустими идеално твърди тела. Докато твоят метод за "сбсолютно време" изисква точно такива.


" Но това е само при процеса когато развъртаме оста и щом веднъж сме развъртели оста с нужните ни обороти то повече няма да предаваме въртящ момент и съответно усукването ще престане"

Усукването при това положение ще остане фиксирано, константно, такова каквото е било в момента на прекратяване на ъгловото ускорение. Но ще е ненулево, демек на различно разстояние ще е различно. Не че цялата конструкция има нещо общо с "абсолютно време". Ти се опитваш да изградиш система от раздалечени синхронни часовници, и с ос е един от най-неудачните методи. Бъркаш терминологията.


"Имаме една дълга ос (дълга колкото е нужно за това теоретично разглеждане) върху която е нанесена една цветна линия по дължината на оста Така разглежданата дълга ос е закрепена на магнитни лагери и се намира някъде помежду галактиките така, че нищо не и влияе. Веднъж развъртяна примерно с точно 1000 оборота в секунда (сверявано към примерно най точния атомен часовник) то оста ще запази за вечни времена тези обороти. (Нека за удобство тази развъртяна ос наречем инерциална система-1 ИС-1. )
По този начин, всеки наблюдател (нека за удобство го наречем ИС-2) независимо къде се намира в средата или в края на оста и независимо дали се движи или е в покой спрямо оста, ще има точна информация за тиктакането на така разглеждания атомен часовник просто като брои колко пъти цветната линия преминава през негов белег и да сверява (синхронизира) собствения си атомен часовник. Както и да сравнява работата тиктакането на собствения си часовник- ИС-2 към часовника в другата ИС-1 (в случаите когато се движи спрямо оста и т.н.) "

Ами нали това ти разправм: оста по необходимост ще се усуче, просто защото сигналът по нея се движи с крайна скорост. Това е еквивалентно все едно да пратиш светлинен лъч с поредица импулси, и всеки импулс като пристигне до някъде, да превърта секундната стрелка на часовника там. Ще имаш равномерно изоставане спрямо основния часовник, нали? И при оста ще е същото. Може обаче да пратиш кораби да коригират някак усукването по места (ама с колко?, това е въпросът), което ще е все едно да разхвърляш из пространството часовници които да са синхронизирани. Ама това е нещото, което Айнщайн нарича да имаш "общо време", и обезсмисля всякакви оси.


"А в случая ти се казва друго. Оста ИС-1 е развъртяна предварително до 1000 оборота/с ."

Ами не можеш цялата едновременно да я развъртиш от еднно място с една и съща скорост. Тва е проблемът. А ако се напънеш да изградиш някаква система, която да я развърта едновременно, не е ли по-лесно да поставиш в различните точки вече сверени часовници? Един и същи ефект ще получиш, ама и при това никакво абсолютно време няма в тая схема. Щото една друга ос, която се движи спрямо тази, няма да се върти като нея. А абсолютното време е именно това - да успееш да синхронизираш две такива взимоподвижни оси.

Ти се заблуждаваш, че все едно ако някъде има някакъв часовник, и всички го виждат, всички могат да си го ползват. Не е така, по определенние в една отправна система метрите и часовниците трябва да са неподвижни в нея, за да дават коректни резултати. Така че забрави изобщо някакви общи часовници като оси и подобни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите