Да беше верна класическата механика, да ставаше тоя номер, ама на, не става. Теорията на относитеността не допуска идеално твърдо тяло,
Пак дрън дрън пляс плас колкото да кажеш нещо. Никоя теория не допуска идеално твърдо тяло, но всички експерименти се правят с реално твърди тела и никой не се съмнява в тяхната достоверност като се отчита минималната грешка която е пренебрежимо малка от това , че се използват реални твърди тела. Ахъ.

такава ос задължително ще се усуква (момента на силата в нея ще се предава с крайна скорост), ако я завъртиш на земята на някакъв ъгъл, на луната това завъртане ще се случи след 1 секунда, по-далеко - още с по-голям интервал.

Естествено е да има усукване и то да се предава за една секунда до луната (всъщност повече от 1 секунда щото разстоянието е около 400 000 км и т.н.). Но усукването е в резултат на предаване на момент на сила към оня далечен край на оста който има маса и съответната инертност. Но това е само при процеса когато развъртаме оста и щом веднъж сме развъртели оста с нужните ни обороти то повече няма да предаваме въртящ момент и съответно усукването ще престане и ще започне процеса на така да го наречем разсукване. Щото реалните твърди тела отреагирват (кристални решетки и т.н.) и вече въртящата се ос с постоянни обороти няма да е усукана.

(Усукването и разсукването ще стане реално за някакво време, дори ще му дадем бонус от примерно 10 секунди (а не 2 пъти по една както разглеждаш), тъй като за колко време става това развъртане усукване и разсукване изобщо не ни интересува за случая.
Ти автоматично влизаш в коловозите на зомските представи, няма идеално твърдо тяло и повтаряш като папагал стари неща с които СТО се застрахова. Но в случая се разглежда съвсем друго и забрави за старите папагалщини, освен това такава ос с цветна линия по дължината на оста съм ти я набивал в канчето преди години, не се прави на улав.
В случая не използваме усукването или някакво побутване/ придърпване, (стари СТО мантри) за да синхронизираме часовници, а за случая разглеждаме друго, не пробутвай стари мантри, ахъ.)

Е виж го и този, минчо ли е кинчо ли е? И той се е подхлъзнал по стари СТО мантри:
„абсолютно време се постига по много начини. един от тях е с вал. двигателя е по средата на вала. вала се усуква и двата му края са синхронни. това опровергава също и ото.“
Иска да използва усукването като информация са синхронизиране на часовници. Ама не това ви се казва в случая бре хора, първо четете и после коментирайте.
„двигателя е по средата на вала.“ И защо трябва да е само един двигателя и то по средата? Какво ни пречи да разположим множество двигатели ако трябва през километър дори. Като до всеки двигател разнесем (бавничко за всеки случай ) синхронизирани часовници за да се синхронизира въртенето на оста и вече усукването ще е минимално и то само при процеса на първоначалното развъртане на оста до нужните обороти, ахъ.




Хайде сега забравете всички стари СТО мантри и вижте какво ви се пише.
Имаме една дълга ос (дълга колкото е нужно за това теоретично разглеждане) върху която е нанесена една цветна линия по дължината на оста Така разглежданата дълга ос е закрепена на магнитни лагери и се намира някъде помежду галактиките така, че нищо не и влияе. Веднъж развъртяна примерно с точно 1000 оборота в секунда (сверявано към примерно най точния атомен часовник) то оста ще запази за вечни времена тези обороти. (Нека за удобство тази развъртяна ос наречем инерциална система-1 ИС-1. )
По този начин, всеки наблюдател (нека за удобство го наречем ИС-2) независимо къде се намира в средата или в края на оста и независимо дали се движи или е в покой спрямо оста, ще има точна информация за тиктакането на така разглеждания атомен часовник просто като брои колко пъти цветната линия преминава през негов белег и да сверява (синхронизира) собствения си атомен часовник. Както и да сравнява работата тиктакането на собствения си часовник- ИС-2 към часовника в другата ИС-1 (в случаите когато се движи спрямо оста и т.н.)

( Усукването което ще настъпи при развъртането на оста до въпросните 1000 оборота за секунда, независимо дали това развъртане стаява с един или много ел. двигатели. Както и процеса разсукване когато вече са достигнати въпросните 1000 оборота и повече не се предава въртящ момент към оста. Ще трае повече от една секунда (за разглежданото разстояние Земя Луна) и може да е и 6 дена (на седмия бог е почивал след като е направил вселената), но колко ще трае процеса развъртане и разсукване и т.н. изобщо не ни касае за случая за никъде не бързаме.)





Все едно ще ти е дали имаш такава ос, или си обменяш информаията чрез светлина. Със светлина е по-удобно Ама не е мигновено сверяване.

Прав си, не е мигновено но само по старите СТО мантри които повтаряш като папагал, само когато използваш усукването (или придърпване/ побутване) за информация при синхронизирането.
А в случая ти се казва друго. Оста ИС-1 е развъртяна предварително до 1000 оборота/с . А наблюдател ИС-2 може да се намира до левия, десния или по средата на оста, но винаги може да си синхронизира часовника си след като оста направи един оборот (за време от 1 милисекунда, което си е почети мигновено) независимо каква е дължината на оста (може да е до луната а може и до слънцето). Ахъ.

За сега толкова ( за да можеш да схванеш) а по късно и на ИС-2 ще сложим въртяща се ос и т.н. и ще стане още по лошо за СТО.