Просто съм изумен от тъпия въпрос - според степента на разчленяването ще се възстановя от самосебе си или ще използвам обществената система за медицинска помощ, което - забележи - е добре да се прави, когато човек не може да се справи сам. Възможно е и разчленяването да се окаже необратимо за моментното развитие на човека и човечеството, но както ти подсказах, посредством интелекта си и според технологиите, с които разполага, човекът е система, която се опитва да подрежда себе си и заобикалящия я хаос. Предполагам, че дори на теб няма смисъл да обяснявам, че ако ми "разчлениш" част от нокътя или някой косъм, то няма да е необходимо дори да правя нещо осъзнато за да се възстановя.
Да не говорим, че разчленявайки мен, то в общия случай ни най-малко няма да попречиш на системата на човека за борба с хаоса - възможно е вече да съм оставил поколение, но е по-важното, че е възможно да съм споделил абстрактна идея с друг човек, който ще я приложи вместо мен, а в най-лошия случай е възможно да съм подредил все нещичко преди края. И това е дори само за човешкия род - изглежда още по-трудно е да "разчлениш" живота като цяло.
Но също споменах, че според мен шансовете да го схванеш са неразличими от нула. В този форум къде по-търпеливи и знаещи, в сравнение с мен, хора са се пробвали да ти обяснят къде, къде, къде, къде по-разбираеми, очевидни и логични неща, но резултата, с малки изключения, е бил плачевен. Имаш понякога проблясъци, но напоследък силно се разредиха като честота и доста намаляха като интензивност.
|