|
А не ти ли хрумва, че величината на отклонение не е фиксирана, а зависи от отдалечаването на траекторията на лъча от слънцето, демек по-отдалечените от слънцето видими звезди ще се отклоняват по-малко, и може и да бъдат с отклонение, каквото е предсказал Нютон, но за повърхността на слънцето?
Не зависи, зависи само от коефициента на пречупване демек от вида на средата и нейната плътност
Реално няма значение до къде се разпростира - плътността трябва да се променя по закон близък до барометричната формула, демек да намалява експоненциално, коефициента на пречупване също. Навремето са правели измервания до 40 слънчеви радиуса отклонение.
Барометрична марометрична, няма такава зависимост, коефициента на пречупване зависи само от вида на средата и нейната плътност.
Но от средата на седемдесетте години се ползват съвсем други съвременни методи, като Very long baseline interferometry например. Този метод позволява да се следи цялото видимо звездно небе без да е нужно слънчево затъмнение, и зависимостта на Айнщайн се потвърждава.
дрън дрън , глупости на търкалета, пробутваш ментета
В нея се изследва небето в отклонение до +-20 ъглови градуса от слънцето, и се потвърждава предсказаният ефект на Айнщайн с точност 0.1%! Това пространство обхваща и орбитата на Меркурий. Но както споменах, коефициента на пречупване в тая зона (ако изобщо играе някаква роля) се променя по закон, несъвместим със закона на Айнщайн. Да не говорим, че тази интерферометрия работи с радиовълни, за които пречупването трябва да е съвсем различно. Различно, ама на, количествено съвпада с предсказанията от Айнщайн
Така че не е достатъчно само светлината да преминава през области с различна плътност, а трябва и тази плътност да е нужната за да имаме полученото отклонение. А тя не е достатъчна. Пак сами се нахендри. Ама от кукувци какво да очаква човек...
Всичко е изопачено от осраните Айнщанисти, хайде отново тръш, тръш, тръш, тръш, тръш
(и нека да пребъде во веки веков само истината)
|
Re: Международна система единици [re: Герисъм]
