"Не съм живял повече, по моя часовник ще си проживея там колкото години."

Съвсем се оплете, сега пък часовници. След като аз съм умрял, ти нали си живял още, пил си кафе и т.н., и това ти беше основния коз за някакво "пътуване в бъдеще"? Тоеа не е ли да си живял повече от мене? Сега що извърташ палачинката?


"Просто съм излязък от твоя срез, ти си пукнал там след няколко годсини религиозни мъки, и хоп аз се връщам в твоето пространство"

Ми дадох ти много начини как може да го постигнеш. Нито един от тях не е пътуване в бъдещето, както и твоят. Ако си напънеш гънката, ще забележиш, че не прескачаш от срез на срез, а чинно извървяваш разстоянието между срезовете. Това е като да караш и да правиш завои. Правенето на завои не е някакво прескачане на пътен участък. Е, голям праз. Но вече казах за липсата на дисциплината на мисленето...

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!