...Например знаем, че в микросвета една частица може да бъде на две места едновременно.Знаем, че тя "прескача" мигновенно между енергетичните си състояния без изобщо да "минава" по средата между двете енергетични орбити.И още куп други неща които причинно-следственото мислене просто не може да възприеме. Отчитат го като факт и действат нататък. Ами свързаните частици? Как те разбират какво е състоянието на другата частица като това би трябвало да значи пренос на информация със свръхсветлинна скорост?..

Представи си нютоновата люлка от абсолютно твърди топчета.
Изглеждат свързани. Даваме импулс на една крайна топка. Мигновено реагира другата крайна. Все едно ИМПУЛСЪТ е пренесен мигновено.
Ние "виждаме" само начално и крайно положение, щото НЕЩО МЪРДА?!
Все едно, частицата "начално топче" МИГНОВЕНО е отишла на друго място - частица "крайно топче". Междината ... не е мръднала въобще.

И понеже всяка частица се образува непрестанно, то начално и крайно положение са ДВЕ РАЗЛИЧНИ частици с тъждествени свойства - неразграничими в експеримента. Така електронът непрестанно се образува около протона, там, където им е изгодно енергетично - пулсациите на полетата за образуване на протона "разказват" - се обменя фотон за връзка - с пулсациите за образуване на електрона и той "завихря - се образува" на дистанция от протона, в някакъв слой около него. Ако фотонът за връзка погълне друг, външен фотон - то образуването на електрона "се качва" на по-горен слой, без да е нужно "преминаване на електрон през междина на слоевете".
...

Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите