|
хе, искаш да направим малко изкуствено дишане на тая тема? Добре :)
Първо, да отбележим: в обикновеният случай когато говорим за излъчване, говорим в общият случай за излъчване наблюдавано от инерциална система, т.е. от наблюдател намиращ се далеко от излъчвателя, със свойствата на инерциалност - движещ се без ускорения по мировата си линия, демек може да е и свободно падащ в частен случай...
Условието за ислъчване е различно в различни отправни системи, колкото и да е странно това положение. Първият пример който веднага се набива в очи, е : ако имаме инерциален наблюдател, който не наблюдава лъчение в някаква точка на пространство-времето, то за движещ се с ускорение, неинерциален наблюдател, в тази същата точка ще имаме изотропно топлинно лъчение, интензитета на което ще зависи от ускорението му. Тоест, задълбоченото прилагане на теорията (в случая все за теория говорим, за хипотетични експерименти) показва, че фактът на излъчване зависи от изборът на отправната система.
С практически същите аргументи и доказателствена база се решава един друг "парадокс": заредените частици излъчват в ускорена система, защо те не излъчват в еквивалентната според принципа на еквивалентност "ускорена" система в точка, неподвижна в гравитационно поле? Нали в тази точка според този принцип на тях им действа същото ускорение, и законите трябва да са същите? Ето на страница 574 и надолу се разглежда този проблем.
Проблемите идват от противоречието между класическото виждане, че един фотон трябва да е реален във всяка отправна система, и релативистското следствие (справка Унру) че фотонът може да се поражда от изборът на отправната система. В примера който ти даваш - наблюдател неподвижен с гира, която се върти в инерциална система, имаме точно това - наблюдателят е избрал определена неинерциална система, и в нея квантите енергия може да ги няма, за разлика от инерциалната система, в която гирата се върти.
Произходът на нещата може да го погледнем и от друга гледна точка. В класическата физика се съхранява само енергията на обекта. В ОТО се съхранява сумата от енергията на обекта + енергията на самото поле. Тоест изборът на "полето" (отправната система в случая) може да промени определено съотношение, свързано със запазване на енергията на конкретен обект: в една отправна система тази енергия може да се запазва, в друга - да не се запазва, щото такова поле сме избрали (демек от такава отправна система го наблюдаваме). Всъщност тук връзката с ефекта на Унру е пряка, от там и връзката с изпаряването на черните дупки, което е различно в различни отправни системи, и всичко се навръзва :).
Масата и енергията са синоними в най-простият случай - на инерциална система. Когато намесим и неинерциална система, нещата стават доста дебели, както виждаш самият неин избор се намесва в баланса на енергията която наблюдаваме - вече имаме и трети свободен параметър, и връзката маса-енергия не е вече директна.
Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!
|
Re: Загуба на маса при излъчване на ГВ [re: Shpaga]
