От всичко съм съгласен само с едно - че аз ракети не мога "да правя". Ако реша да изстрелям ракета, която да стигне три километра, обаче, вероятно ще ми трябва не повече от месец. Единственото, за което си прав е, че няма лично да съм нарязал нито една тръба, но полета ще е факт. Обаче ме остави мен - това са някакви недоказуеми размисли.

По-добре вземи пример със себе си - разбираш от ракети, конструктивно всичко ти е ясно, правиш от нищо нещо. Но си стигнал границата, лимита, "нивото си на компетентност" (не го приемай буквално, не в смисъл на познания). Два километра - толкоз.

От тук нататък се изискват качества, които ти сам казваш, че нямаш - и главното от тях - да концентрираш ресурс за целта. Това далеч не е нужно да е с лични средства, но ти не можеш да го направиш. Нужен е човек с други способности - да убеди други хора да отделят от ресурса си, да направи организацията, да формализира и документира процеса, за да отива всичко по предназначение и всеки да си е на мястото. Да се погрижи за терна, безопасността, логистиката, поддръжката, комфорта на работа.

И какво излиза сега - за да се стигне до десет километра един специалист-конструктор е недостатъчен. Нужен е "някакъв прошляк, дето нищо не можа да направи сам". Разбираш ли какво ти се губи - ти можеш да правиш определен клас нисколетящи ракети - това е. За другото се искат други качества. И не можеш толкоз лесно да определиш кои качества са били решаващи за един полет - истината е, че за да се направи нещо по-мащабно винаги са нужни повече от един човек, а най-често е нужен и един, "дето пие уиски по цял ден", щото и да концентрираш ресурси не е лесно - и там има правила, и там има изчисления, и там има подход, и там отива много време и усилия.

Просто гледаш само от твоята камбанария и от там всичко друго ти се струва далечно, незначително и дребно. Но ако погледнеш по-отгоре може да се окаже, че твоята камбанария е просто една от всичките в местността, при това далеч не най-високата, най-значимата, най-полезната или най-красивата. За теб тя е уникална, защото е твоя - и така и трябва да бъде. Но това не значи, че е по-някакъв специален начин по-важна от другите, които ти изглеждат дребни в далечината, до която ти никога не си отишъл за да ги разгледаш отблизо.