Ами чудесно.
Какво противоречи на мисления експеримент предположението, че пространството-времето ще се опита да заеме оптималното си състояние? Ако материята изкривява пространство-времето и тази материя "изведнъж" изчезне, то какво пречи и кривината да изчезне "извднъж" в точката, където се е намирала изчезналата материя, а после със скоростта на светлината да "изчезва" и във всички останали точки, в които я е имало, когато я е имало материата?
Първо, как си представяш изкривено пространство и време ? това гвоздей ли представлява че да се криви ? дай дефиниция що е то пространство и време и може ли то да се криви като материя. После ако успееш да дефинираш що е то пространство време, трябва емпирично да докажеш че същото има свойства на материален обект за да се криви после също емпирично да докажеш че то може самостоятелно без външна намеса, да се изправя от самосебе си, при изчезването на причината за изкривяването му
Не мисля, че има някакъв парадокс в такъв мислен експеримент. Кривината на пространство-времето предполагам е логиччно да "изчезне" горе-долу по-същия начин, както и светлината от Слънцето.
Откъде следва това твърдение? навярно си си го измукал от пръстите
Но въпросът беше малко по-общ - как там, където все още я има кривината, ще има каквато и да е информация, че не би трябвало да я има? Т.е. докато на Земята Слънцето си свети, ще има и гравитация. В "момента", в който ние разберем, че Слънцето е изчезнало, тогава няма да има и гравитация. Не съществува начин да има момент, в който на Земята да "знаем", че Слънцето е изчезнало, а гравитацията да си я има. Мисля, че заблудата за парадокс тук идва от заблудата, че съществува някакъв момент в който Слънцето е "изчезнало", а то продължава да се вижда и да "привлича" Земята. Но такъв абсолютен момент не съществува.
За какви информации баучиш че имало или нямало кривина, ти докажи как празно пространство се криви, и тогава ми празнослови
{Който не може да атакува мисленето, напада мислещият}
|