Не е странно, че квантовата механика не може "да се разбере приемливо". Както загатнах човешкият ум е устроен да решава други кратковременни, малотрайни и маловажни проблеми, като при това често е добре това да се случва бързо.

За съжаление това е наложило доста компромиси в имплементацията - квантовата механика и да я разбираш, и да не я разбираш, то това на практиика не променя шансовете за оцеляване на теб или поколението ти. Поради това с тази част на физиката могат да се справят главно хора, които имат способността да достигат някакви високи нива на абстракция, а и на абстрахиране. Това просто е за малцина, а и няма никаква причина всеки да разбира чак до там от физика - просто човечеството си прогресира съвсем добра в тази област и със сегашното сравнително скромно количество истински познавачи на материята.

От там нататък объркването започва да идва от търсещи изява режисьори, чиято фантазия се свежда до това да представя черните дупки като сифони за мръсна вода, квантовите процеси като някакви подскачащи из екрана топчета, гравитацията като мрежа против комари понатисната с топка за боулинг, а струните от струнната теория като нарязни бели конци в чаша вино.

По скромното ми мнение повечето художествени произведения на тема физика, засягащи модерните концепции, а особено визуално или мултимедийните, са приемливи за консумация само от хора, които твърдо са решили, че никога няма да се интересуват истински от физика. В момента, в който някой реши, че съвременната физика го интересува, то предполагам, че първото нещо, което трябва да направи е да забрави всичко, което е гледал по телевизията и да си припомни всичко, което е забравил от математиката.

И, съвсем между другото, като цяло горното изложение не се отнася само до физиката, но това вече е много по-друга тема. В крайна сметка доста от нещата се свеждат до това, че когато са достоверно представени, те не са достатъчно интересни, а когато са представени впечатляващо визуално, за да задаръжат интереса, то пък вече не са достоворени. Както написах и в началото - интереса сам по себе си е функционална проява на главня стремеж на мозъка да се грижи за оцеляването като цяло и за размножаването в частност, и някакви несвързани с тая значима тема усилия могат да бъдат отчетен като приемливи само при положение, че стимулират адекватно интензивно рецепторите на човек така, че да не ги натоварват твърде много, но все пак да оставят някаква висока самооценка за значимостта на придобитите чрез лежерно наблюдение "факти".

Малее, колко дълго стана...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите