Представи си следното. Магнитнитите се състоят от материали, които имат специална структура. В малки области от кристала атомите могат така да се подредят, така че магнитните им полета се сумират и ориентират еднакво. При определени материали тази конструкция се оказва устойчива, тоест самоподдържаща се. Но тези малки магнитни частици са хаотично ориентирани в материала, и като цяло той не е магнит. Нормалното желязо например. При определени условия можеш тези частици да ги ориентираш в една и съща посока - намагнитване. За да направиш това, трябва да вложиш определена енергия, но тя не е много. Ако се размагнити такъв магнит, тази енергия се отделя - може леко да се затопли магнита (само с чувствителна апаратура може да усетиш това), а при някои материали да се охлади. Състоянието с ориентирани частици също може да е устойчиво - тогава получаваш магнит. Темературата, удари и подобни въздействия могат да нарушат тази подредба и магнитът да се размагнити. Но "енергията" с която той привлича и върши работа не е енергията, която се влага за да се намагнити материала.

Опростачено, така изглеждат нещата :)

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!