Е, има някаква разлика. Гравитацията е всеобхватна: ако в една точка я използваш, за да спуснеш тяло, в друга трябва да извършиш работа, за да го вдигнеш.
Докато при постоянния магнет това (май?) не е така: можеш да изведеш тялото от полето на магнита (достатъчно далече) да го спуснеш (пак "безплатно" - ползвайки гравитацията) и отново да го вкараш под магнита, за да се вдигне.
Не ме разбирай неправилно - не съм толкова елементарен да разглеждам сериозно идеята за вечен двигател чрез постоянен магнит, дори не бих искал темата да се отклонява в тази посока, - но все пак работа (реална при това) се извършва - вдигане на тяло. Нужна е енергия - тя се "доставя" от постоянния магнит. Но след като той почти не се изтощава, как се "връзва" сметката? Ясно ми е, че като отдалечаваш тялото от магнита извършваш работа срещу полето, но нали тя не се връща в магнита? Или се връща, като преподрежда магнитните диполи? Това не ми е ясно. Т.е. ако вдигайки тялото, магнитът губи част от свойствата си (нарушава се малка част от подредбата на диполите), може ли да се смята, че отделянето на предмета от магнита възстановява разположението им и така балансът е нулев?

Life is a zero sum game.

Редактирано от ivz на 09.05.16 13:06.