Значи идеята ми за ефекта на Лиденфрост беше следната. Веднага след попадането си във водата стопилката се обвива в ципа от пара, която затруднява топлообмена. Виждаме и на камерата, веднага след попадането на стопилката процесът не е бурен, експлозията става по-късно. А по-късно повърхността на стопилката почва да кристализира, при рязко охлаждане като в случая кристализира в микрокристалчета. За ефекта на Лиденфрост трябва сравнително гладка повърхност, а микрокристалчетата, съпроводени с хаотичното движение на потъващата сол, нарушават паровата ципа. След което следвя вече контактът на водата директно със солта, и всякакви последващи ефекти - лавинен процес на напукване и какво ли не.

Бораксът, обратно, стопилката му се държи като стъкло в много обширен температурен интервал и кристализира при съвсем други условия, затова там лишаването от паровата ципа е по-продължителен във времето процес, и няма избухване. Тоест, по тази хипотеза ще избухват предимно соли, които се втвърдяват при по-висока температура с образуване на микрокристалчета.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!