Това е проблемът

Според мен не е това проблемът. Наистина задълбочени знания в някаква област се оформят в човек в десетината години следващи висшето му образование. Горе-долу така е последните две-три поколения и по принцип варира, но рядко.

Научнопопулярните издания имат съвсем други цели. Доста от тези цели са елементарни - в мнозинството от хората има естествен стремеж към познание и когато попаднат на нещо ново и непознато се опитват да го асимилират. Т.е. невежия в някаква област човек е добър таргет за всеки, търсещ широка аудитория. На практика при постигането на тези цели е все едно дали поднесената информация е поне донякъде достоверна или не, но който може да си го позволи, гледа все пак да не прекалява с волните програми и се допитва до науката малко или много. Който не може - пише глупости, като това като цяло трайно го компроментира, но пък все пак остава една малка лумпенизирана аудитория, която за невисоки цели често е достатъчна.

По-важната цел, която прави почти всички, освен най-брутално невежите, опити за популяризиране на наука толкова приемливи и толерирани от хората, е да събуди любопитство в подрастващите. Това е цел която се постига най-често на вторична основа - т.е. издателя си гони бизнеса, а покрай това фокусира интереса на някое детенце. Но този факт е маловажен - единственото важно е, че се фокусира вниманието на детето.

Според мен е съвсем ненужно да се притесняваш - дали едно дете ще прочете, че Вселената е изградена от струни или от спагети е абсолютно все тая - не е това познанието, което ще се формира в него, ако някога стане физик. Многократно по-важен е интересът, който евентуално ще бъде предизвикан, а качеството на фактологията е просто без значение. Доколкото ми е известно дори често се практикува известно идиотизиране на познанието с цел областта му да стане по-атрактивна и лесна за стимулиране на желание.

За възрастните, разбира се, е по-кофти, ако се опитат да усвояват някакви познания от научно-популярни източници, но дори и при тях сякаш понякога е по-добре да имат непълна, отколкото никаква информация. Много зависи и от човека - има и цели групи, при които непълната и повърхностна информация води до тежки и видими отклонения в интерпретацията на заобикалящата действителност, но все пак при мнозина всяко късче познание се отразява положително на адекватността им.

А хора като Гери и Хариш какво очакваш да кажат? С техните познания почти всяка литература, освен наистина научната или поне съвсем строго специализираната, граничи с глупост. Просто те знаят, да речем, повече от почти всички от останалите хора. Както се вижда от това следва парадоксалния извод, че мнението им за научно-популярните произведения всъщност не е меродавно, тъй като почти всички такива издания са далеч под прага им на чувствителност към информацията. Или да го кажем направо - почти всичко, което се публикува, на тях им изглежда непълно и неточно. А за да се оцени ползата от някакви популярни публикации човек просто трябва да погледне с други очи. Едно време, в училище, добре беше формулирано - "който знае, той го прави, а който не знае - учи другите". В онези години си мислех, че това е обида към учителите - трябваше ми известно време за да схвана добре завоалираната мъдрост.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите