Има една интересна хипотеза за ядрото на земята, в която то не е желязно. Изобщо, до този момент няма никакви доказателства че в ядрото има някакво желязо, всичко в тази област е теория, изведена по аналогия - никой не е успял да извлече нищо от там, за да бъде то изследвано.

Теорията е на един руски учен, Владимир Ларин. Основната идея е следната. При образуването на планетите от слънчевата система, химическите елементи са имали специфично разпределение - вътрешността на газовият облак е била по-богата на водород, отколкото периферията. Тежките метали обратно, намаляват към вътрешността и се увеличават към периферията. Затова областта, където се е образувала земята,облакът е бил към 90% от водород, и едва 10% от по-тежките елементи. Докато областта на астероидите и навън, тежките елементи са били повече. Затова се пита, къде са се дянали тези 90% водород при образуването на Земята. Хипотезата е, че те са се превърнали в метални и силициеви хидриди във вътрешността на земята, които под действие на налягането придобиват интересни проводящи и магнитни свойства, и могат да формират магнитното поле. В процеса на стареене на земята, повърхностният слой на това ядро вследствие на по-ниското налягане там непрекъснато се рзгражда, разделя се на водород и други елементи, които дифундират към повърхността. Тази хипотеза предсказва, че водата на земята не е от началото на нейното образуване, а непрекъснато "извира" и идва от вътрешността, от където идва и отделящият се водород. Предсказва, че нефта също е от неорганичен произход, отделилият се водород от ядрото при високите налягания там може да взаимодейства по пътя си с въглерода, и да се получат подобни на нефта съединения. Тоест, нефта не е лимитиран ресурс, а се създава непрекъснато в дълбочина, за което сигнализират и фактите, че стари нефтени находища бавно се запълват с времето. Изобщо, ако се замисли човек, толкова нефт вече е изпомпан и още колко неразработени находища има, едва ли толкова динозаври е имало по земята. При това всичките да не ги изядат бактериите, а да попаднат в специлни условия да създават нефта :)

Тази теория обяснява и движенето на континентите: при разрушаването на хидридите в дълбочина продуктите са с по-малка плътност, съответно по-голям обем, и земята много бавно се раздува. Това дава възможност континенталните плочи да получават свобода за движение. И прогнозите за бъдещето са, че в ядрото на земята е останал още толкова водород, че радиусът и може да се увеличи с още към 300 километра. И когато водородът в ядрото съвсем дифундира към повърхността, магнитното поле ще изчезне и планетата ще умре. Както Марс например.

Теорията е доста интересна и много логична, обяснява много емпирични факкти. Но е голяма мисловната преграда пред нея - нещо като това което появата на СТО е предизвикала в главите на физиците.

Един руски автор, Никонов, е облякъл тази теория в белетристична форма, и се е получчила приятна книга:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите