Аналоговото мислене не се различава от "едностранчиво" мислене, мислене което е ограничено и с условности. Аналоговото мислене е само част от комплексното.


"Електро-магнитен по природа на пренос сигнал от събитие може да има нула затихване през пространството"

Затихването изобщо не ни интересува, ако ще да се усилва. Въпросът е кога ще пристигне по назначение. Именно забавянето, не затихването, е от значение в задачата. Не бъркай.


"следователно, необходимо е само да бъде създаден този сигнал и това е ДОСТАТЪЧНО, за да достигне той и да "освети" компаратор някъде далеко"

Ако преди да достигне му се прекъсне пътят, няма да има светене. Задачата на това разчита. Никакъв сигнал не тръгва, преди полето да се подсигури, че и двата превключвателя са включени. Няма такъв филм, тръгва сигнала, минава през лампата и тя светва, а после се усеща че веригата изобщо не била затворена и за къф дявол бил тръгнал? Не с такива фантазии, по-полека.


" Обратно на тезата, че щом има закъснение, реакцията от едно събитие не достига никога до компаратора за едновременност на два источника на сигнали, разположени на разстояние един от друг"

Продължаваш да не разбираш задачата. Задачата е проста: ако между два превключвателя се осигури път за тока само за време, по-кратко отколкото полето може да стигне от единия до другия, ток няма да има - нищо няма да тръгне, нищо няма да свети, нищо няма да спира после. Няма "никога", нямаш неограничено време да чакаш каквото и да било да се случи някога. Имаш кратък времеви прозорец, по-малък от времето за реакция на системата.

Опитай малко усилия да положиш, преди да изказваш кухите си философски тиради, несвързани с темата.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!