|
|
| Тема |
Re: Задачка [re: Герисъм] |
|
| Автор |
croesus (backpfeifengesi) |
|
| Публикувано | 19.02.16 04:44 |
|
|
|
Първия вариант е по-бърз от задачата с ластика. Втория вариант е задачата с ластика. Третия вариант - зависи какво е ускорението. При подходящи числа може да бъде възможно да видим някой ден дори най-отдалечения от нас обект във вселената, дори да е в пъти отвъд Хъбъловата граница. Не знам обаче дали ускорението го позволява.
Това изречение в Уики не е вярно: Objects at the Hubble limit have an average proper speed of c relative to an observer on the Earth so that, in a universe with constant Hubble parameter, light emitted at the present time by objects outside the Hubble limit would never be seen by an observer on Earth.
Видях, че е приписано като цитат на Едуард Харисън от Кеймбридж. Не знам дали е така, защото нямам книгата му. Но дори да е така, професора просто се е подвел от интуицията си. Според мен подвеждането е станало, защото тази задача няма нищо общо с физиката - тя е чист алгебричен "парадокс".
Ако мислиш, че аз съм гаражен гений, който не уважава авторитетите, то попитай Хариш - той е математик и лесно ще каже дали е така.
Модифицирам задачката така: Ако вселената не се ускорява и имаме звезда, която е на 28 млрд. светлинни години от нас (~2 пъти границата на Хъбъл) и се отдалечава от нас с 2с, то ще я видим ли някога? Аз казвам - след 89.447 милиарда години земно време. Не съм взел под внимание релативистични ефекти, ако те имат някакво влияние. Както виждаш в началото фотоните не само не се приближават към нас, уви отдалечават се! Ноооо идва ден, когато нещата се променят.
Звезда, която се намира 5 пъти по-далеч от границата на Хъбъл ще я видим след 2 трилиона години,
Нека Хариш каже дали бъркам.
| |
| |
|
|
|