"Вселената се отличава от ластика само по това, че се разширява ускорително. "

Значи не е така. Първата разлика, че при вселената няма край, за разлика от ластика. При нея скоростта на разширението се дефинира (и е фиксирана) за определена фиксирана дистанция. Докато при ластика тази скорост се дефинира (и е константа) за края, който се мести. Което, от своя страна, дава намаляваща скорост на разширение на фиксирана дистанция, както и показах.

Изобщо, имаме три възможни модела.

Първият е т.н. Фридманов модел, с вселена, която с времето си забавя своето разширение. Това всъщност е модел с намаляваща Хъбълова константа, и този модел пасва точно на задачата с ластика - хоризонтът който ни отграничава от сега недостъпните събития се разширява но по-бавно от самата вселена, и с времето ще обхваща все нови и нови области, с които ще влизаме в причинни отношения..

Вторият модел е този с постоянна константа на Хъбъл. Той фиксира Хъбълова сфера с константни размери (сфера, границите на която се отдалечават от нас със скоростта на светлината). Всичко извън тази сфера оства за винаги недостъпно за нас, не можем да влезем с него в причинни отношения. Светлина от там никога няма да ни достигне, както и нашата тях.

И третият вариант е ускоряващо се разширение. Това е еквивалентно на растяща с времето константа на Хъбъл, съответно намаляваща по размери Хъбълова сфера. Демек хоризонтът (границата), отделящ ни от недостъпните събития, се смалява с времето около нас. Демек с времето би захващал и галактики, с които сега все още можем да контактуваме. Ако нещо не попречи на това разширяване, след време този хоризонт ще колапсира върху нас. Това ще означава, че две произволно близки събития няма да могат да бъдат в причинна връзка. Стигаме до Big Rip или Голямото Спукване, но това е друга тема :)

Тоест и вторият, и третият вариант не съвпадат с варианта на ластика.

Ето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Герисъм на 19.02.16 04:17.