Вселената се отличава от ластика само по това, че се разширява ускорително. Няма значение кой край на ластика се опъва. Ако мравката се намира откъм "опъвания" край и върви към "захванатия" сметките са абсолютно същите. Ако ластика е "захванат" посредата или в произволна точка X, а двата края ги опъват спрямо него - сметките са пак същите.

Да разгледаме точките 0м, 500м и 700м в началния момент (ако т0 е "захванатия" край). След време X точка 0м пак ще е 0м, точка 500м ще е 500*(1+X), точка 700м ще е 700*(1+X). Както виждаш - по-далечните точки се отдалечават по-бързо, точно както е в закона на Хъбъл.

светлината от някакъв хоризонт нататък няма да стигне никога земята - светлина, излъчена оттатък границата, при която пространството се разширява със свръхсветлинна скорост, просто се движи в обратната за нас посока, отдалечава се.

Това не е вярно. Дори светлина, излъчена от звезда, която се отдалечава от нас със скорост >c някой ден ще ни достигне, ако вселената не се разширява ускорително или поне ако ускорението е приемливо. Това е идеята на парадокса.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите