Задачата с разширението на Вселената е малко по-различна от тази с мравката. Какво имам пред вид?

При мравката с фиксирана скорост се движи краят на ластика, което значи, че на някаква фиксирана дистанция от началото на ластика скоростта на разтягане намалява. Нека ластикът в даден момент е дълъг L и се разтяга със скорост V. Тогава точка на разстояние Х от началото ще се движи със скорост X.V/L, нали? В по-късен момент, когато ластикът е станал 2.L, точка, намираща се на същата дистанция Х от началото, ще се движи вече със скорост X.V/(2.L), демек два пъти по-бавно.

При разширението на вселената обаче скоростта на разтягане в дадена точка спрямо избраното начало е фиксирана и се определя чрез законът на Хъбъл. Сега, може да има и модели с променлива константа на Хъбъл, но пък другата величина, L, може да бъде и неограничена... Но ако се спрем на сега приетият закон за разширение, светлината от някакъв хоризонт нататък няма да стигне никога земята - светлина, излъчена оттатък границата, при която пространството се разширява със свръхсветлинна скорост, просто се движи в обратната за нас посока, отдалечава се.

Според моделът на Хъбъл хоризонтът, до който можем да наблюдаваме и отвъд който светлината не може да ни достигне, е фиксиран. Докато при моделът на ластика този хоризонт се отдалечава от нас с времето, и след достатъчно време ще обхване произволна отнапред избрана дистанция, от която светлината ще може да дойде.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!