Сега успях да намеря време да го прочета на спокойствие, затова сега отговарям.
Благодаря, че си направи труда да ми отговаряш на въпросите, които знам, че са много и са трудни.
Честно казано не всичко ми стана ясно, а и допълнителни въпроси възникнаха в движение, но засега ще се опитам да смеля това, и може би ще потърся някъде повече и по-подробно написано, защото успя да събудиш интереса ми в голяма степен.
Все пак, не се сдържам и тук да попитам още и да коментирам -
Сега, какво ще стане, ако тези маси се раздвижат рязко?
При положение, че времето е част от тази геометрия, при това равнопоставена с пространството, кое определя "рязкостта" на раздвижването? Нали "рязко" означава някаква промяна да се случи за много кратко време.
За разлика от електромагнетизма обаче, гравитационните вълни не са линейни - сумата от две еднакви вълни не дава удвоената амплитуда.
Електромагнитните вълни могат спокойно да се разглеждат в декартова координатна система и евклидова геометрия. Те са линейни (важи принципът за суперпозицията само ако са във вакуум, ако се разпространяват в някаква среда, много зависи от свойствата на средата). А удвояване на амплитуда може да има само при съвпадение по честота и фаза. Може би някакъв вид спектрален и корелационен анализ би бил полезен, но нещо ми подсказва, че ще бъде твърде усложнен заради тази нелинейност за която говориш.
В случая цялата постановка с тази геометрия ми е много мътна, и не мога да разбера кое определя нелинейността на вълните. Може би най-лесният отговор е - самата Риманова геометрия, но това звучи леко рекурсивно.
И сега всъщност най-интересния въпрос - как въобще могат да се регистрират такива вълни с апаратура, която също така се намира в пространство-времето и следователно също така се "изкривява" заедно с вълните. А следователно по простата логика не би трябвало да може да усети нещо.
|