Това са често срещани конспиративни теории, опитващи се да обяснят гравитацията чрез електромагнетизма. Всички обаче се дънят от простият факт - материята в масовият случай е електронеутрална. Демек колкото са положителните заряди в едно паве, толкова са и отрицателните. Това довежда до промени в електромагнитното поле, които имат далеко отиващи последици.

Така например, най-простата електронеутрална конструкция от два противоположни заряда - дипол - създава електромагнитно поле, което на голямо разстояние намалява по-бързо от полето на един заряд - намалява с трета степен на разстоянието от дипола. Квадрупола създва поле, което вече намалява с пета степен на това разстояние. Такова поле е отговорно за междумолекулните сили, силите на Ван дер Ваалс, както са известни. Колкото повече диполи има на едно място, толкова повече полето им се затваря в тях поради хаотичното им разположение, и силата, с която те ще действат на друго паве, намалява (изключение правят електретите и феромагнетиците, където основните диполни структури могат да се поддържат подредени). Но силата с разстоянието намалява не само по големина - умници като тези от филмчето само до тук спират за да обяснят по-слабата гравитация - а се променя и самият закон за привличане, изчезва квадратичната зависимост от разстоянието. А тя е основна при гравитацията.

Само на повърхността на материален обект могат да останат незатворени диполи, които са отговорни за повърхностното напрежение. Но и тяхното действие е пренебрежимо на фона на общата маса на даден образец - повърхностното напрежение се определя от площа на повърхността на обекта, докато гравитацията се определя само от общата маса, т.е. от обема му.

Та както се вижда, тези умници от филмчето (и много подобни филмчета и писания по нета) са присъствали на урока за Кулон в училище, но са изпуснали по-важните уроци, за Ван дер Ваалсовите сили. Не мисля, че може да им се помогне.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!