Брей, каква дискусия се е заформила да тълкувате какво съм искал да кажа.
Може би наистина не съм се изразил съвсем коректно, макар в момента като го пишех да смятах, че това е правилният начин да се изрази това, което исках да кажа.
Това, което исках да кажа е, че заради движението на приемника спрямо източника на вълната, приемника по-често или по-рядко среща екстремум на вълната, или фронт ако щеш... Това съответства на промяна на честотата спрямо отправната система на приемника, което в същността си е и доплеровият ефект.
Обаче скоростта на вълната не е идентична със скоростта с която се "движат" екстремумите. А тази скорост можем да я считаме пропорционална на честотата с която ги срещаме тези екстремуми, или с други думи можем да приемем тази честота като мярка за тази скорост. Тъй че реално няма противоречие, но формално има.
Както и на друго място написах, привеждаш примери, в които ясно се казва, че става въпрос за звукова вълна, която ИМА среда на разпространение, и механично се опитваш да прехвърлиш нещата и за светлината, която във вакуум няма среда на разпространение. Във всяка друга среда, скоростта й е по-ниска.
Т.е. ти лансираш две идеи - едната е, че постулатът на Айнщайн за c не е валиден, както и, че има етер, което както знаем от опита на Майкелсон и Морли, и последвали след това подобни и усъвършенствани опити показват, че етер няма.
Хванал си се за думата, а не си вникнал в същността. Или си вникнал, но целта ти е да опровергаващ СТО, и всяко нещо натам го докарваш тенденциозно. Е хубаво, аз дори може би пиша глупости. Гери ги обяснява съвсем научно нещата, защото не е лаик като мен.
Спор заради самия спор, и заяждане.. не ми е забавно.
|