|
Кокалянски затвори бележника си, огледа се самодоволно и се зае с кафето. Учените се спотаиха в очакване на реакцията на опонента. Предизвикателството беше твърде явно и един испански темперамент не би могъл да го остави без последствия. Опонентът обаче изглеждаше прекалено спокоен и ровеше без да бърза из папката си. Арбитърът поглеждаше нетърпеливо ту към учените, ту към опонента и като не дочака никаква реакция, заговори сам:
- Взе да става интересно! щом започнахме дискусията по темата и взе да става интересно. Чухме впечатляваща демонстрация на убеждения.
- Искате да кажете, демонстрация на предубеждения плюс фанатизъм - каза усмихнат Дон Чезаре. - Наистина, имаше и убеждения, които бяха изложени, но преобладаваше фанатизъм, който беше демонстриран.
- Прав сте - потвърди Арбитърът, - фанатизмът е голяма пакост и аз го свързах главно със светците. Навремето си накарах един фанатик да се откаже три пъти от предубежденията си додето петлите пропеят три пъти.
- Мисля ,че сега ще свършим по - бързо - каза развеселен Опонентът. - Нека само да подбера три " убедителни предубеждения " , ако мога така да се изразя. Този кратък диалог между арбитъра и Опонента вся смут в душите на учените. Започна неспокойно въртене на място и шушукане по двойки, след което Академикът попита троснато:
- Какво значи това " убедително предубеждение " ?
- Освен игра на думи - отговори Опонентът, - това означава предубеждение, което подлежи на убедително опровержение. Нека зпочнем с принципа на относителността.
- Добре ли чух? - попита удивен Самов. - Вие ис-кате да опровергаете самият принцип на относителност?
- Какво ви безпокои? - попита на свой ред Арбитърът.
- Това е основен принцип на съвременната физика - поясни Самов. - Боя се да не стане недоразумение.
- Става дума за твърдението, че процесите протичат еднакво в покояща се и движеща се равномерно системи - поясни опонентът.
- Това е нашата "светая светих" - каза важно Академикът. - Ние наричаме тези системи "инерциални". Причината за тяхната идентичност е отсъствието на абсолютна система за отчитане, каквато някога са смятали ефирът. Този принцип съществува още от времето на Галилей и не виждам как може да се опровергае.
- С помоща на специалната теория на относителността.
-Какво? - извика Самов.-Та тя затова е теория на "относителност",защото почива върху принципа на относителността.
-Остави го да си троши главата - каза Кокалянски.- Стой , пий коняк и гледай майтап. Опонентът пропусна забележката на Кокалянски и каза:
- Да, Специалната теория на относителност "блажено почива" върху принципа на относителността , след като даде метод за неговото опровержение.
- Няма такова нещо! - отсече Кокалянски. - Няма дори и намек за подобно нещо!
- Един от намеците се нарича парадокс на близнаците.
- Казах! Няма такъв парадокс! - избухна Кокалянски.
- Защо нервничите, господин Кокалянски? - попита Арбитърът.
- Защото няма такъв парадокс: космонавт заминава в космичен полет, а брат му близнак остава на земята . Независимо с каква скорост и колко време ракетата ще се движи равномерно, при завръщането космонавтът ще бъде по млад от брат си само с известна част от времето , през което ракетата се е движила с ускорение. Например, ако ускореното движение е продължило една година, космонавтът ще се окаже по млад, примерно, с няколко месеца. През останалото време на полета времето в ракетата и на земята ще тече еднакво бързо, защото относителните скоростти Земя-ракета и ракета-Земя са еднакви. Къде е тук парадоксът ?
- Няма парадокс - отговори Академикът. - Тази теза се повтаря постоянно от противниците на Специалната теория на относителност, макар че още Айнщайн на времето си е дал правилният отговор. Работата е в това, че когато ракетата прави завой, за да се върне на земята, тя фактически преминава в друга инерциална система и времето в нея започва да тече отново.
- Изключено! - намеси се Арбитърът. - Пътувате с кола и след всеки завой нова система, ново време. Абсурд!
- Е , при такива ниски скорости - оправда се Академикът.
- Но при такива остри завои - отвърна ехидно Арбитърът.
Опонентът изслуша вежливо полемиката и продължи:
- Нека илюстрираме парадокса на близнаците с конкретни цифри в един въображаем опит, като елеминираме завоите. Да допуснем, че една от планетите на Антарес (алфа звезда от съзвездието "Скорпион") стартира космичен кораб към земята. При ускорение 10м/сек^2 - колкото е гравитационното ускорение на земята - в продължение на една година корабът ще достигне скорост равна на 99% от скоростта на светлината (или 0,99С), като за това време ще измине разстояние от около половин светлинна година. След това , в продължение на около 125 години корабът ще се движи по инерция, равномерно със скорост 0,99С и когато наближи Земята на разстояние половин светлинна година , ще влезе в режим на забавено движение, и след около една година ще кацне на земята. Разстоянието от 125 светлинни години (или 1,2.10^15km) корабът ще измине за около 127 години. На корабът има фамилия космонавти , лаборатория с броячи и контейнер с радиоактивен тритий, чиито период на полуразпадане е 12,41 години. Въпросът е : как е текло времето на кораба през равномерното му движение? Ако е верен принципът на относителността, времето трябва да тече с еднакъв ход и на кораба и на Земята, защото относителната скорост кораб-Земя и Земя-кораб е една и съща. Тогава щом на Земята са изтекли 125 години , толкова 125 години трябва да са изтекли и на кораба, като през това време трябва да се разпадне над 99,9% от радиоактивният тритий ,и да се сменят няколко поколения космонавти. Ако пренебрегнем влианието на двете години ускорено движение на кораба, защото то е под 2 % от общото време и не може да повлиае върху общата картина , то при кацането на Земята корабът ще бъде пилотиран от правнуците на стартовият екип, а в контейнера ще се намира не повече от 0,1% от радиоактивният тритий. Това е картината, съобразена с принципа на относителността и със Специалната теория на относителност. Нали така?
- Да - потвърди веднага Академикът, - така ще бъде! Под 0,1% радиоактивен тритий и пето или шесто поколение космонавти. Двете години на ускорено движение ще дадат само няколко месеца, най много до една година разлика във времето, което може да се пренебрегне, защото е дори под един процент....
- Оттук мърдане няма! - прекъсна го Кокалянски. - и ще бъде тъй, както е рекла специалната теория на относителност , колкото и да не ви харесва това!
- Нека уточня - обади се Самов. - Не обичам недоразуменията. Специалната теория на относителност утвърждава, че при високи скорости на движение времето тече забавено , но в инерциалните системи то не може да се забележи, защото всички процеси протичат еднакво. Затова на нас, на Земята ще ни се струва, че времето на кораба тече забавено, а на космонавтите ще им се струва, че времето на Земята тече забавено. Не съществува начин това забавяне на времето да бъде опитно определено в инерциалните системи и съгласно евристичният критерий, твърдения, които не могат да се потвърдят опитно са несъстоятелни! Парадакс на близнаците не може да има!
- Само си губим времето! - протестира Кокалянски пред Арбитъра. - Тези неща са добре известни и на първокурсниците, а за мнага тъпите аз давам платени консултации всяка сряда от 3 до 5 .
- Дон Чезаре - каза Арбитърът, - картината, съобразена с принципа на относителността , е наистина ясна за всички....
- Прекрасно! - Опонентът възкликна с подчертана театралност. - Яснотата на позициите е условие за разграничаването им. А сега внимание! Пристъпваме към невъзможната опитна проверка! В началото пропуснах да отбележа, че екипажът има инструкция след достигане на зададената скорост 0,99С да пусне част от радиоактивният тритий извън кораба. Така ще се образува едно малко облаче газ, което ще се движи паралелно с кораба, ще пристигне дори малко преди него (то няма да има забавено движение) и ще бъде регистрирано от изкуственните спътници на Земята като поток космични лъчи. Напомням, че при движение със скорост 0,99С времето на живот на нестабилните частици в космичните лъчи се удължава около 7 пъти. Ето защо аз утвърждавам, че над 30% от радиоактивният тритий в облачето ще достигне Земята. Чакам вашите възражения, господа учени, и се надявам те да не са на нивото на студентите - първокурсници.
Опонентът произнесе последната фраза с подчертана ирония, усмихна се накриво и протегна ръка към чашата с кафе. Арбитърът явно силно заинтригуван, седеше леко наклонен напред в очакване на бурна реакция от страна на учените. Бурна реакция не последва. Учените навъсено мълчаха, проклинайки наум контейнера с радиоактивният тритий. Откъде го измисли Опонентът? Молекулите му стават за космични лъчи - за това няма спор. Нестабилните частици в космичните лъчи, движейки се праволинейно и равномерно спрямо Земята , със скорост близка до тази на светлината живеят много по дълго отколкото е периодът им на полуразпадане в състояние на покой. За това спор също не може да има. Тогава за какво да се спори?
- Може би е излишно да подчертавам - продължи Опонентът, - че между движението на трития в и извън кораба няма никаква принципна разлика, поради което аз утвърждавам , че при кацането на кораба, в контейнера ще има над 30% от радиоактивният тритий! Това показва, че вместо 127 години, на кораба са изтекли само 17,5 години и стартовият екипаж има шанс да стъпи на земята. Разликата между моето твърдение и предсказанието на специалната теория на относителността е голяма, качествена, поради което компромис между тях не може да има. Това е, господа учени, парадоксът на близнаците, изразен в конкретни цифри.
Учените усърдно спрягаха наум традиционните опровержения - завои, ускорени движения, гравитации и пр. Опонентът ги беше елиминирал успешно. Трябваше да се премълчи с достойнство...
- Но това значи нещо много неприятно - промълви Самов. - Абсолютният характер на забавянето на времето изисква като минимум абсолютна система на отчитане! Де я нея? Може би пак ефир?
- Глупости! - отсече Кокалянски. - Не сме забелязали и доискусорили въпроса с космонавтите.
- Какви космонавти? - Самов махна отчаяно с ръка. - Става дума за космичните лъчи. Те се оказаха препъни камък или по точно пропастта ! Проспали сме ! при по внимателен анализ би могло да се констатира аморалното, пардон, анормалното им поведение.
- Дон Чезаре, защо това се нарича парадокс? - попита Арбитърът с любопитство и ирония в гласа - Та това си е чист провал! Не виждам нищо парадоксално.
- Парадоксалното е, че Специалната теория на относителност обърна внимание върху забавянето на времето при високи скоростти на движение и с това даде възможност за опровергаване на принципа, чието име тя носи.
- Наистина, от тази гледна точка има нещо парадоксално, но господа учени, провалът си е провал! Един провал в основата не вещае нищо добро за монумента и господин Кокалянски ще трябва да се отрече поне от принципа на относителността, а може би и от специалната теория?
Кокалянски пишеше нещо в бележника си и не отреагира.
- Мълчанието се приема като знак за съгласие - каза Арбитърът след кратка пауза.
- Това е нищо! - внезапно се обади Кокалянски. - Това е дреболия! Я да ви видя аз, как ще се приближите до общата теория на относителността или пък до стандартната теория. Това са те, монументите на науката. Те са недостижими.
- Той е прав - каза Академикът. - Специалната или частната теория на относителността е била създадена в самото начало на века и носи всичките слабости на своето време и на младоста на своя създател, великият Айнщайн.
SOS - помощ за релативизма
|
НОВЕЛА ЗА КРАХА НА РЕЛАТИВИЗМА
НОВЕЛА ЗА КРАХА НА РЕЛАТИВИЗМА
