"За нас разстоянието между т.А и т.Б се удължава прогресивно."

Това ще е до времне - докато центъра на ямата не подмине правата, свързваща ни с източника. След това започва обратният процес - намаляване на пътя, до неговото начално състояние - без яма.

Освен това този процес е силно нелинеен, не дава постоянна скорост на увеличаването на пътя, т.е. константно червено отместване.

Е, сега си представи две ями по пътя: едната е стигнала до "максималния път" и подминава вече, а другата навлиза в пространството наблюдател източник. Какво става? При първата пътя почва да се "скъсява", при втората да расте. Реално дълго време се задържа около някаква средна стойност. Е, при много такива ями той няма да се променя с времето изобщо - ще стои на някаква средна стойност. Плюс артефактите за които ти разправям - това ще доведе до местене на звездата и до разширяване на спектралните и линии.

Няма шанс такъв модел, дай да не зацикляме пак.

За разлика от главата, стомахът се усеща когато е празен...