А ако изпратиш астроном на далеко, видимата апертура на слънцето ще намалее, и ефектът ще намалява пропорционално.
Не си ли срещал идеята да се използва масата на Слънцето като леща, близкото пространство до слънцето ще е изкривено точно като идеална леща. А самото слънце непрозрачно за видими и радиочестоти ще е една малка точка в средата която нямало да се отрази съществено.
Печалбата от такава огромна леща от милиони км ще има фантастично увеличение.
Но трябва приемника – наблюдателя –астронома да се намира на фокусното разстояние. Затова казвам далече за видимата светлина и по близко за радиодиапазона.
А ако неутриното има маса то вече фокусното разстояние ще е още по близко и освен това самата маса на Слънцето макар и точка си е прозрачна за неутриното, не е като при ЕМВ.
И вече за така концентрираните неутрино няма да ““““намалява пропорционално““““ както твърдиш. Като за определена енергия на неутриното фокусното разстояние ще е едно а за друга енергия друго, т.е. възможност за селективна концентрация по енергии. Та когато Земята обикаляща около Слънцето е на една права с някоя близка звезда, то освен неутриното от Слънцето ще има и концентриране на неутриното от огромната леща и от звездата, т.е. пик.

И ще ти трябва още по-голям детектор.
Точно обратното. Ще има огромна концентрация от лещата.