Ами там е въпросът, че Фюри твърди ту едно, ту друго. Сега твърди, че са решение на частна задача, малко по-надолу твърди, че са валидни за всякакви събития - именно това му твърдение коментирам във вторият си постинг. Той да твърдеше само едно, лесно, ама изглежда е от хаотистите...


Постинга му до теб лежи на същите заблуди, че уравненията (2) са крайните трансформации, и се опитва с някакви съображения да "докаже" недоказуемото. Затова и не го коментирах, би трябвало да е очевидно за какво става дума. Той като е зациклил да се повтаря, що трябва и ние да правим същото? Достатъчно са едни ясни аргументи, които показват заблудата му.

Какво да коментирам обясненията му, след като те произлизат от вътрешно противоречиви формиули? С каквито и думи да отрупаш една грешка, тя ще си остане такава. Няма смисъл да събличаме самите думи, след като грешката прозира и така. Не е ли по-правилно да критикуваме самата грешка, а не да се отплесваме във философщината, под която се опитват да я скрият? Иначе рискуваме да се отплеснем в девета глуха посока, така както се е изгубил самият автор.

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`