Фюри: "x'=(а.x)/b ; t'=(а.t)/b – гледна точка К' (2)

Формули (2) са крайното решение на частната задача. "

Гери: Именно, решение на частна задача. Това не са координатни трансформации, те нямат техните свойства. В трансформациите имаме описание на движение на точките от едната система в другата, докато горните уравнения описват съотношение между пространствените координати, независимо от времето. Кристално ясно доказателство, че това не са трансформации.

Гери /от последния ти постинг/: Поставяме това събитие в твоите уравнения (2). Получаваме:
x' = a.x/b = 0
t' = a.t/b = a.T/b

Тези уравнения показват, че и в момента t' (произволен според изборът на Т) началата на двете системи продължават да съвпадат така, както и в момента t'=0. Тоест двете системи не се движат, което противоречи на условието за което има смисъл параметърът v.

Елементарно се вижда, че формулите (2) не могат да работят като трансформации. Което опровергава всички твои твърдения до този момент.

Ми тези формули май не е и нужно да "работят" като трансформации. Човекът сам си ги назовава като "крайното решение на частната задача".

А в постинга си до мен, който ти подмина без коментар, дава следните обяснения / ще наблегна на някои от тях за по-голяма яснота/:

"Интересува ни първо извеждането на ЛТ, а после прилагането. Написаното горе е неточното светоусещане на Галилей. Неговите трансформации не правят разлика между събитията. Дали е движение на трактор или на светлинен сигнал, все тая.... Докато в съвременната прецизна Релативна теория е изключено да срещнем основополагаща постановка с трактор. Ползва се единствено и само такава със светлинен сигнал. Защо??

В действителност, когато за трактора напишем параметри x,t в система К и x', t' в система К', това означава че сме ги измерили поотделно с мащаби К и мащаби К' и до тук...няма как да сравним примуваните с непримуваните, освен ако не преустановим относителното движение, при което мащаби К' стават еднакви с мащаби К. Т.е. от тук трансформации няма как да се изведат.

Затова, ако построим постановка с трактор (една реалност), трябва задължително да построим и втора с включване на втори постулат, което е все същото, с включване на специалното, частното събитие "светлинен сигнал" (втора реалност). Защото постановката с трактора е нерешима самостоятелно. А тази със светлинния сигнал може да се реши сама за себе си, понеже светлинният сигнал е принципно различно събитие, е с лимитирано (значи гранично) движение – една и съща гранична скорост с в двете системи, която ползваме като единен мащаб за измерване на примуваните и непримуваните параметри.

Това е единственият начин за установяване на закономерностите на прехода от едната система в другата при сигнала, които фактически се явяват частни трансформации. Но тъй като светлинният сигнал се намира в общата графа "събитие" с всички останали събития, значи изведените чрез него закономерности-частни трансформации автоматично ще придобият статута на трансформации с всеобща валидност. Т.е., едва след като решим постановката със светлинния сигнал (частната задача), можем да се върнем и на постановката с трактора и да решим и нея (и всяка подобна).

Както знаеш, аз от математика и въобще от формули нищо не разбирам, затова може и да греша в тълкуването на твърденията на Фюри. Но все пак ми се струва, че ти някак я караш на "автопилот" и въобще не се опитваш да проумееш какво твърди той. Отминаваш с мълчание някои от основните му обяснения и скачаш направо към критиките... което, разбира се, не означава, че тези твои критики не са верни. Може и да са верни, но просто се къса връзката между тях и естеството на критикуваното...

П.П. С това многоцветие и "болдове" постингът ми доби доста истеричен вид, но... тва е полУжението

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите