"Същото условие удовлетворяват и лоренцовите трансформации:
x'=(х-v.t)/b ; t'=(t–v.x/c2)/b
При малки скорости при тях имаме v/c << 1, което елементарно води до b ~ 1 и до Галилееевите трансформации:
x' = x - v.t.
t'=t
Тоест тези координати запазват началният физически смисъл, който са имали още при извеждането на трансформациите и който трябва да имат по условие.
А твоето отроче какво дава? Да го припомня:
x'=(а.x)/b ; t'=(а.t)/b
При малки скорости v/c << 1 имаме a~1, b~1 и резултатът е
x' = x
t'=t
Според тези формули нямаме движение между двете отправни системи. Което противоречи на началното условие, че те се движат с взаимна скорост v."
Е, господин Герисъм, дорогой мой и..."мамин сладък"!! Намекнах ти да се въздържаш от коментари, но явно продължаваш с долнокачествените си реплики?! Кажи на шега ли да вземам всичко това горе и, значи, да те имам за Невежа, Смехурко, Клоун (или Манипулатор, Лъжец)? Защото, ако го взема на сериозно, то нали ти обърнах внимание, че е крайно време да имаш уважение поне към математиката и физиката!? А, излиза, че не се спираш най-безобразно да ги каляш и опошляваш с твоите непремерени, злощастни умотворения.
Съжалявам, но не мога да не се запитам какъв ще да е този ум, дето не прави разлика между <а=1-v/с> и <b=(1-v2/с2)1/2>!!?? Та нали когато нормалният анализатор приравнява фактора b към единица, за него коефициентът а на практика не е мръднал и ще са в сила:
x'=(а.x) ; t'=(а.t) (любимите ти x,t (5,3) ще се трансформират в x'=а.5 ; t'=а.3)
Сега да погледнем трансформациите <x'=(х-v.t)/b ; t'=(t–v.x/c2)/b>! При b~1 имаме:
x'=х-v.t ; t'=t–v.x/c2 (горното t'=t е твоя измишльотина)
Сиреч, при мен математическите действия <х-v.t> и <t–v.x/c2> са извършени:
ах=х-v.t и а.t=t–v.x/c2
А глупостите от предния ти пост не заслужават капка внимание.
Редактирано от fiury41 на 27.08.15 19:00.
|