За добиване на съвсем ясна визия върху самата вътрешна структура на процеса на извличане на Лоренцовите трансформации, би следвало да потърсим контурите й още в изходната постановка. И така, при аналитично вглеждане в постановъчното текстово условие се забелязва, че то е ситуирано върху две реалности. Зад първата реалност стоят неподвижната и движещата се спрямо нея системи, като обща среда за възникване и параметрично преобразуване на произволни събития. А втората реалност, ядрото на постановката, се формира от светлинния сигнал като конкретно събитие с лимитирано движение, внасящо опознавателни възможности в относителното движение на системите.
Според мен няма никаква принципна разлика между събитие, свързано/породено от светлинен сигнал и каквото и да е друго събитие. В този смисъл за прилагането на ЛТ не би имало никакво значение, ако в системата К разглеждаме не движението на светлинен сигнал, а например на някой трактор.
Никакви "две реалности" не се "ситуират" при трансформация на х и t в х' и t' на събитие, свързано със светлинния сигнал и трансформация на х и t в х' и t' на събитие, свързано с трактора. При прилагането на ЛТ събитията - както "светлинните", така и "тракторните"са подвластни на постулата С=константа, точно както и на принципа на относителност.
И пак във връзка с това:
А втората реалност, ядрото на постановката, се формира от светлинния сигнал като конкретно събитие с лимитирано движение, внасящо опознавателни възможности в относителното движение на системите.
Щом говорим за относително движение между инерциални системи, значи абсолютно всяко движение в тях е лимитирано, а не само движението на светлинния сигнал.
|