Герисъм, под носа ти тикам разни факти и решения, но ти, с твойте закърнели мозъчни връзки, нищичко не можеш да изнюхаш. Хайде да обединя тричките ти полуфабриката в едно, че нямам време да се занимавам чак толкова разточително с теб. Не, не че не ми е забавно...да не се обидиш...просто съм с претоварен личен, от частно естество, график.

Започвам от третото ти недоразумение. Пишеш ми:

"Стана ли ти ясно какъв е смисълът на координатите в лоренцовите трансформации?
Че сметките, с които тръгна в предната тема, са погрешни?
Можеш ли да направиш вече коректно трансформация на събитието (x,t)=(5,3)?"

Първо, основите на физиката при теб, някак си, не са добре заложени...съвсем до повърхността са. Затова във всяка своя духовита физична изява не би било зле да изписваш фразата "според мен" (според теб това...според теб онова...). Второ, отдавна мога да направя трансформация на събитието (x,t)=(5,3), но наистина коректно, а не като теб. Омръзна ми да ти го повтарям...не схващаш и туй то. Трето, дали сметките, с които тръгнах в предната тема, в тази също, са погрешни или е сбъркана твоята оплетка на Лоренцовите трансформации, нали тъкмо това тръгнах да изяснявам с конкретното питане: "Какво представлява членът v.x/c2?"

Така отивам на първото ти недоразумение. Ето твоят умен отговор: "Нужна част, за да бъде формулата консистентна на ограниченията, които са и наложени - на изискванията на които трябва да отговаря."

Каква е тази извратеняшка история бе, Герисъм? Ти в главата си имаш ли мозък, способен на логическо мислене и вадене на заключения, или си носител на някаква шеметна консистенция, която се кламуцка насам-натам. С това маниакално и смехотворно увъртане при незнание или неудобство, иди да се запишеш в ордена на йезуитите!

Физиката не е повествователна наука. И, като така, тя ни дава възможности за достигане до точни, еднозначни преценки. В случая, тъй като зад v.x/c2 стои конкретна физическа реалност, физиката позволява да проверим истинността на твоето упорстване, че, видите ли, видът на трансформациите <<x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c2)/b – гледна точка К' (1)>> е пределно общ, ерго, че в тях x и t са свободно избираеми, че не са взаимозависими, а именно:

Нека дам връзката от светлинния сигнал х=с.t , съответно t=х/с (2)

При трансформацията за x' от (1) е очевидно, че от х се маха някаква част. Тогава, ако е в сила х=с.t, респективно, х/t=с, и от t трябва да се махне някаква част, за да се запази с=const. При трансформацията за t' от (1) е очевидно, че наистина и от t се маха някаква част. Това е косвено основание да считаме, че x и t в (1) са свързани в зависимост (2).

Но да преминем към прецизиране на доводите. Частта v.t, която се маха от х, има физика, известна ни много добре – v.t представлява разстоянието ОО' между центровете на двете системи, т.е. разстоянието, на което се е придвижила система К' за време t със скорост v. Тогава можем да предположим, че частта v.x/c2, която се маха от t, е времето, нужно на светлинния сигнал да измине разстоянието v.t=ОО' със скорост с. Ако това предположение е вярно, следва да е в сила:

v.t/с=v.x/c2 (3)

Като заместим t от (2) виждаме, че предположението е вярно.

Сиреч, на това място нещата все още си се въртят около светлинния сигнал. Респективно, няма и помен от наченки на обобщаване. Респективно, трансформации (1) са в пълно подчинение на връзките на сигнала.

С една дума, Герисъм, това твое (x,t)=(5,3) не можеш да го приложиш тук. Затова си го скрий някъде на тъмно!!

Редактирано от fiury41 на 22.08.15 19:13.