"И така, по никакъв начин не можем да сравним координата х с координата х', ако не ги измерим с мащаб, оставащ непроменлив в двете системи. В природата съществува един единствен такъв мащаб - скоростта на светлината. Ето защо, няма ли светлинен сигнал, няма ЛТ. Това е ядрото на Релативната теория."
Тц. Това са някакви интерпретации. В случая имаме твърдение - постулат. И трябва да използваме това твърдение, за да получим нужните преобразования. Просто нужно е още някакво допълнително условие, и ролята му изиграва свойството на скоростта на светлината. И да не беше скоростта на светлината константа, а да имаше някакъв специален (но известен) закон, по който се променя скоростта и - това пак щеше да свърши нужната работа - щеше да изиграе ролята на ограничение върху произволната форма на преобразованията, следващи от първият принцип. В моите сметки това се определя от вида на фукцията k(v) - не е нужно тя да е константа, за да имаме единствена възможна трансформация. Всичките тези приказки за единствен мащаб в случая нямат смисъл, защото не са верни. Свойствата на мащабът не е предпоставка за трансформациите.
"И така, по никакъв начин не можем да сравним координата х с координата х', ако не ги измерим с мащаб, оставащ непроменлив в двете системи."
Можем, и аз съм го демонстрирал как става.
Още повече, че скоростта на светлината не е мащаб. Самият мащаб, еталоните за време и разстояние, зависят от взаимната скорост. Имаме само връзка между тях. И в случая каква да е произволна връзка - не само чрез постоянна скорост на светлината - ще е достатъчна информация за да стигнем до нужното решение на проблема - да ограничим множеството трансформации само до една.
То се вижда, че не ти е ясен изобщо физическият смисъл, и се мъчиш да го запълниш с някакви философщини за "единни мащаби". Зарежи философията и вникни какво се случва, и къде си изпуснал нишката за формулите, с които започна тази и предните теми.
`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`
|