Виж сега, тук продължава объркването между време на кохерентност за един лазер, и време на кохерентност на два лазера. Докато за един лазер казаното е горе долу добре, за два лазера не е. Твойте казвания са винаги подхвърляне на нещо половинчато.
Защото ако загасне единият от тях - еквивалентно на затваряне на единият процеп в класическият опит - всичко казано от Полу си остава верно, но интерференция няма да има.
Дрън, дрън не разглеждаме никакво изгасване, а и при експеримента на Юнг с двата процепа нещата са по друга експериментална постановка и няма основания за сравнения.



Защото времето на кохерентност включва и нестабилност във времето на интензитета на лъчението, който в случая зависи и от двата лазера, и който описва комплексната пространствена кохерентност.
Пак пробутваш техническия параметър интензитет (при условие, че говорим теоретично), но той ще мърда (ще се изменя много малко) толкова малко, че изобщо не си заслужава да се спомене. И втората ти лъжа в това изречение, че няма пространствена кохерентност защото има единични фотони съгласно Мендел.


Времевата кохерентност е корелация на колебания в различни времеви моменти. Едно чисто синусоидално колебание има твърда корелация при разлика във фазата равно на една дължина на вълната примерно - амплитудните отрязъци за така избраните моменти на корелация съвпадат, има повторение, всичко е ок.
Кви фази, кви дължини на вълната, кви 5 лева, при единични фотони бре гери, хайде вземи се малко в ръце.



Ако обаче амплитудата шари във времето, имаме модулация с допълнителни честоти, и корелацията/кохерентността пада. Първо разглеждаме теоретично, че не шари и второ това шарене на практика е много, много малко.
При един лазер това има малко значение - там един и същи фотон интерферира, "осветеността" на двата процепа е еднаква винаги. При два лазера обаче осветеността на двата процепа
Кви два процепа бре нещасник, Юнг няма нишо общо с експеримента на Мендел Ти толкова си се ошашавил, че набъркваш двата експеримента за да кажеш уж нещо.
(всеки лазер играе ролята на един процеп) става различна, което води до шум в картината и от там до нейното изчезване, ако се натрупва по-дълго време при тези условия. Така че това време на корелация е важно.

Просто казано, споменатото време е времето, за което се задържа приемлива пространствена кохерентност между двата лазера наред с другите условия.
Нямаш пространствена кохерентност при експеримента на Мендел, фотоните са самички (самотни) и с близки енергии. И всякакви опити да използваш фаза, дължина на вълната и т.н. са некоректни, както не можеш да прехвърляш изводи от Юнг автоматично към Мендел.
Промяната на интензитета на практика е минимален, ще е отношение (в най лошия случаи) на основната честота (приета за основна) към променената честота.
На практика още от адамово време е изследвано промяната на интензитета през единия процеп и то промяна с проценти при което се запазва отчетлива интеференчна картина и формули си има написани както си трябва но ти май не си в час, или по скоро ако мине номера, мине.


Не те спасяват фази, дължини на вълните (тях просто ги няма, при самотни фотони) и много малката промяна на интензитета.