|
За да покажа, че тезата за неразделимо преплитане на пространствените координати и времето е умосътворена, е само една злополучна митология, ще анализирам Лоренцовите трансформации (частните), адекватни на следната постановка:
Инерциална система K'(x',t') се движи надясно спрямо неподвижна система K(x,t) със скорост v по осите X'=X. В момента на съвпадане на началата O'=O на системите, от този общ център се излъчва светлинен сигнал също надясно по X'=X. След време t в K , съответно t' в K' , фронтът на сигнала ще има координата x в K, съответно x' в K' .
Трансформациите дават търсените съотношения между координатите x' и x и времената t' и t, а именно (полагам b=(1-v2/c2)1/2):
x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c2)/b – гледна точка K' (2)
От формули (2) става ясно, че релативното учение счита действието в скоби за неосъществимо, тълкувайки съчетанията (x–v.t) и (t–v.x/c2) като неразделима преплетеност на пространствени и времеви измерения. Пълната несъстоятелност на тази представа проличава при изразяване на трансформациите чрез класическата връзка х/с=t, а именно:
В уравнения (2) координатата х не е нищо повече от разстоянието, което светлинният сигнал изминава в система К за време t със скорост с. Сиреч, тук безспорно ще е в сила класиката х/с=t . Тогава, след заместването, се получава (полагам а=1-v/c):
x'=(x–v.х/с)/b или x'=x(1–v/с)/b или x'=(а.x)/b (3)
t'=[t–(v/с).(x/c)]/b или t'=(t–v.t/c)/b или t'=t(1–v/c)/b или t'=(а.t)/b (3)
Това е гледна точка К'. От нея за обратната гледна точка К ще са в сила:
(а.x)=x'.b ; (а.t)=t'.b (4)
както и отношенията: х'/(а.х)=1/b ; t'/(а.t)=1/b и (а.х)/х'=b ; (а.t)/t'=b (5)
За дадената постановка това са математически единствено възможните връзки между величините.
Релативното твърдение, че, при <x'=(а.x)/b и t'=(а.t)/b> за гледна точка К', обратната гледна точка К ще изглежда същата <(а.x)=x'/b и (а.t)=t'/b>, е видимо нередовно, представляващо безцеремонно изопачаване на математиката.
Резултати (3), (4), (5) говорят недвусмислено за липсата на каквото и да е неразделимо преплитане на пространствени и времеви измерения. Сиреч, съществуването на времето като самостойна реалност, отделна от реалността на пространствените координати, е недвусмислен факт. Същият дава да се разбере, че Лоренцовите трансформации не са нищо повече от зависимости на Нютоновата механика.
|
ПРИНЦИПНО РЕШЕНИЕ (2) НА ЛОРЕНЦОВИТЕ ТРАНСФОРМАЦИИ
