"Да, но при интерфериране на всеки фотон поотделно - т.е. сам със себе си - както и при липса на каквото и да е взаимодействие между фотоните, не би трябвало да са от значение нито кохерентността на двата снопа, нито ъгълът между тях, нито дали на екрана се получава "различимост между максимумите и минимумите". Все пак за да се получи такава различимост, трябва да има достатъчно голямо натрупване на фотони, а от твоите твърдения излиза, че ако натрупването не е достатъчно голямо, фактически няма интерференция. "

Аз нищо не твърдя за натрупването на количество. В крайна сметка, имайки пред вид интерференчната картина, подразбираме достатъчно голям брой фотони, за да я очертаят. При пет фотона, попаднали на екрана, не може да говорим за интерференчна картина. Експеримент койтоби опитал да измери такава картина, ще се провали. Различимостта означава определени граници на шум и контраст. Извън тези граници интерференчната картина минава в дифракционна, едно петно с малки вълнички и шум по него.
Зомчо кой те е излъгал за това: Извън тези граници интерференчната картина минава в дифракционна,
Някаква зашумена (независимо по каква причина) интерференчна картина не минава в дифракционна, що ръсиш глупости. Дифракционната картина също се подчинява на строго разпределение на фотоните по екрана (демек закономерности за дифракция) със максимуми и съответния интензитет за всеки от максимумите. Що баламосваш?





При интерференцията на всеки фотон поотделно кохерентността има значение. Времевата кохерентност е свързана с близоста на енергията/честотата на всеки фотон.
Близката енергия на фотоните между двата лазера при Мендел и представата за само един фотони намиращ се в експерименталната установка.
Няма нищо общо с глуповатата ти представа за грешно използван термин – времева кохерентност, която явно е си изсмукал от пръстите си за да кажеш уж нещо. Каква времена кохерентност на фотон с фотон който според Мендел го няма изобщо. Следващия фотон когато преминава през интерферометъра то първия няма да го изобщо. За каква времена кохерентност става въпрос? Що баламосваш?



Ако падащите самостоятелно фотони са с различна енергия, всеки ще се опитва да бъде част от интерференчната картина характерна за фотоните с тази енергия/честота. Но две такива картини не съвпадат, и при поток различни фотони (малка времева кохерентност) наслагвайки се, тези картини генерират шум.

Наслагването, при условията на Мендел – малка разлика в енергиите, няма да генерира различим шум.
Това е същността, че дори когато двата лазера са извън времето на кохерентност (така разгледаното време от 20 микросекунди), енергията на единичните фотони за всеки от лазерите ще се получи интерференчна картина която не е различна (наблюдаемо различна, демек като шум минимален) от интерференчната картина на другия лазер.

Този сайт който даваш (и за който ти обещах да черпя яйрян):
http://kaf-fiz-1586.narod.ru/11bf/dop_uchebnik/in_dif.htm

(виж тази част от сайта:)
http://alfa.kachi-snimka.info/images-2013/jdv1436791209w.GIF

Ясно показва, че при наслагване на двете показани интерференчни картини, за червения и синия цветове (съответно различна честота - два пъти) интерфернчна картина няма. Но когато честотата (енергията) е от порядака дори на 1Mzh то разликата между двете интерференчни картини ще е много малка и при наслагване шума който примерно едната ще внесе върху другата е на практика неизмерим.

Затова и казвам, изискването при експеримента на Мендел за отчитане на фотоните само по време на кохерентност на лазерите (така разглежданото врем 20 микросекунди) не е оправдано.




Пространствената кохерентност също влияе, при фотоните тя характеризира еднопосочността на вълновият вектор в рамките на последователността падащи фотони, и от там - контрастът на картината.
При случая на експеримента на Мендел който разглеждаме, нищо не се променя по експерименталната установка та да има и съответно някакво влияние, пак пишеш нещо колкото да кажеш нещо.
Фотони с различен вълнов вектор генерират изместени картини, И кой променя вълновият ти вектор, след като нищо не се променя по експерименталната установка? (Разглеждаме теоретично, техническите шумове са друга бира.)

наслагването им пак води до повишаване на шума и преход към дифракционна картина.
Зомчо казал си голяма глупост, шума в интерференчна картина не води към дифракциона картина и двете картини се подчиняват (разпределението на фотоните) на строги закономерности.



Тоест, кохерентността определя различимостта на минимумите и максимумите, а от там и наличието на картина.
Коя кохерентност бре човек, двата лазера са кохерентни, но съгласно Мендел в експерименталната постановка има само единични фотони. Каква кохерентност на сам фотон с какво, с мишките от книжките ли? А това , че самостоятелно преминаващите фотони (излъчени от различни лазери) имат близка енергия е бамбашка друго. Но тези фотони (излъчени от различни лазери, дори и извън времето на кохерентност -20 микросекунди) имат разлика в енергията която не може да влоши видимо интерференчната картина.
Помисли върху това, анализирай експеримента и тогава пиши.

Това, че не ти обръщам внимание на всеки глупав пост, да не го възприемаш като че съм съгласен с теб. Не е така просто ме мързи (или съм зает), а и понякога пишеш такива хлъзгави глупости, че не си заслужава.

Но оня айрян (знам , че разбираш за какво ти се говори) ще се наложи да го изпиеш.