|
Решение на Лоренцовите трансформации по смисъл, посредством дименсиите на съставящите ги величини, представляващо, своего рода, тест за трезвеност във физиката. (http://alniko-knowledge.blogspot.com/2015/05/for-lack-of-realism-in-thesis-united.html).
Ето какво пишат специалистите В.В.Стручков и Б.М.Яворский в книгата си "Вопросы современной физики" (Москва 1973, стр. 43):
"В преобразуванията на Лоренц пространствените координати и времето са тясно преплетени и времето е невъзможно да се отдели от пространствените координати........В механиката на Нютон пространството и времето – това са две независими многообразия: тримерно пространство и едномерно време, които съществуват независимо едно от друго.
В СТО пространството и времето представляват единно многообразие; то се нарича пространство-време. Това е четиримерно многообразие, при което то не може да се разбие на две независими многообразия: на тримерно координатно пространство и едномерно време."
Такова е всеобщото схващане във физиката. За да покажа, че тезата за неразделимо преплитане на пространствените координати и времето е умосътворена, е само една злополучна митология, ще анализирам трансформациите (частните), адекватни на следната постановка:
Инерциална система K'(x',t') се движи надясно спрямо неподвижна система K(x,t) със скорост v по осите X'=X. В момента на съвпадане на началата O'=O на системите, от този общ център се излъчва светлинен сигнал също надясно по X'=X. След време t в K , съответно t' в K' , фронтът на сигнала ще има координата x в K, съответно x' в K' .
Лоренцовите трансформации дават търсените съотношения между координатите x' и x и времената t' и t, а именно (полагам b=(1-v2/c2)1/2):
x'=x/b – v.t/b ; t'=t/b – (v/c2).x/b – гледна точка K' (1)
За по-цялостно осмисляне на изрази (1), ще ги рационализирам до вида:
x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c2)/b – гледна точка K' (2)
От формули (2) става ясно, че релативното учение счита действието в скоби за неосъществимо, тълкувайки съчетанията (x–v.t) и (t–v.x/c2) като неразделима преплетеност на пространствени и времеви измерения. Пълната несъстоятелност на тази представа проличава при изразяване на трансформациите чрез дименсиите на величините (m' и m за метрите на координатите, s' и s за секундите на времената, m/s за скоростите v и с), а именно:
m'=[m–(m/s).s]/b или m'=(m–m)/b ; s'=[s–(m/s).m/(m2/s2)]/b или s'=(s–s)/b (3)
С една дума, операцията в скобите е напълно изпълнима. Не се наблюдава никакво неразделимо преплитане на пространствени и времеви измерения – от метри се вадят метри и от секунди се вадят секунди. След извършване на това действие, Лоренцовите трансформации добиват крайния си вид:
m'=m/b (метри'=метри/b) ; s'=s/b (секунди'=секунди/b) и обратно m=m'.b (метри=метри'.b) ; s=s'.b (секунди=секунди'.b) (4)
Сиреч, съществуването на времето като самостойна реалност, отделна от реалността на пространствените координати, е недвусмислен факт. Същият дава да се разбере, че Лоренцовите трансформации не са нищо повече от зависимости на Нютоновата механика.
(не зная от къде изскочи този никнейм - познавате ме като kristofor)
Редактирано от fiury41 на 13.07.15 10:47.
|
ПРИНЦИПНО РЕШЕНИЕ (1) НА ЛОРЕНЦОВИТЕ ТРАНСФОРМАЦИИ
